„Внимавай!“ е една от най-често повтаряните команди към малките деца. Способността на родителите да предвиждат, оценяват и премахват опасностите от детската игра често граничи със свръхестественото. Но, също толкова често децата игнорират заповедта: „Внимавай!“
Защо се случва това?
На първо място това е дума, която не означава нищо за тях. С времето те се научават да разпознават предупреждението и най-вече страха в гласа на родителя, но това се случва доста след като е преминало първоначалното им любопитство към играта с предмета или обекта, който в момента се намира в обсега на тяхното внимание.
Освен това, в повечето случаи родителите забраняват достъпа до най-най-най-интересните неща. А, както всички знаем: забранения плод е най-сладък. Колкото пъти кажете: “Внимавай!“ , толкова пъти по-интересен става този предмет или занимание.
Да не забравяме и за вариантите, в които прекаленото обгрижване, лишава децата от всяко любопитство към околния свят. За тях той се превръща в място пълно с опасности и страшни неща. Кой би се втурнал да изследва места, за които чува по хиляди пъти на ден: „Внимавай!“? Вярно, че за бабите детето седящо кротко на пейката до тях е идеалното внуче, но едва ли ще му се радват толкова, когато поотрасне и не може да се отдели и на сантиметър или изпада в паник атака всеки път, когато трябва да остане и за секунда само в стаята.
Какво да кажете или направите вместо да извикате: Внимавай!
Ако детето ви се намира в непосредствена опасност-реагирайте веднага и пропуснете фразата. Силния вик може да уплаши детето и то да се нарани, дори в случаите, когато е имало възможност да се избегне това.
Когато се намирате на ново място(в нов парк или в гората/на морето) обиколете внимателно пространството. Посочете всички опасности, които виждате:
- О, видя ли тази скала? От тази страна е мокра. Когато преминаваш от тук е добре да стъпваш от другата и страна!
- Хей! Каква голяма дупка! Кой ли я е изкопал? Да видим колко високо трябва да скочиш за да я преминеш?
- Ехааа! Какво чудесно дърво! Виждаш ли как някой клони стигат до долу? А, тези малките как се люлеят на вятъра? Тук можеш да се изкачиш като маймунка. Особено, ако стъпваш по дебелите клони като истинска горила!
Виждате ли? Съвсем същото послание, но без „внимавай!“ и други фрази, които веднага се игнорират от детския мозък. Освен това липсата на категорична забрана ще ограничи и поривите за незабавно покоряване на скалите и дърветата в момента, в който си обърнете гърба.
Какво мислиш да правиш с това?
Децата рядко се замислят какво следва, особено когато играят. Играта просто се случва като искра, от която се възпламенява голям огън. Това е и една от причините за честите викове от страна на родителите към децата.
Рисковите или предизвикателни игри са много важни за изграждането на умения за разрешаване на проблеми и бърза реакция в стресови ситуации. Вместо да отглеждате „цвете в саксия“ опитайте да насочите вниманието им към следваща стъпка. Така постепенно ще ги научите да планират и да оценяват възможните проблеми, които възникват в процеса на играта.
- Ахаа, виждам, че копаеш голяма дупка. Интересно ми е как си решил да направиш подпори?
- О, очаква ни пиршество с ябълки, когато слезеш от това високо дърво! Как мислиш да се качиш и да слезеш от него?
- Такаааа, какво имаме тук? Ров! Какво можеш да използваш за да направиш мост и да преминеш отвъд?
Това са възможни решения, когато предизвикателната игра на детето се случва бързо и нямате много време за реагиране. Но, когато детето е спокойно, можете да продължите да говорите за възможните опасности като ги насърчавате да опознават света около тях-контролирано и безопасно.
- Ела, искам да ти покажа нещо интересно! Дай ми ръка и нека да се приближим към огъня! Усещаш ли топлината?
- Можем да се опитаме да си вземем шишарки от това дърво. Ела, нека се изкачим заедно!
- Да вземем този камък! Той е много, много тежък и с него ще подпрем входа на палатката.
Ако децата се запознаят със свойствата на нещата, които ги заобикалят, докато играете заедно те със сигурност ще си ги спомнят и когато играят сами.
За татковците е много по-лесно да сдържат емоциите си пред големите опасности и аз силно ви препоръчвам не само да ги включите в тези предизвикателни игри, но и напълно да им ги делегирате като задача.