В съвременния свят на родителите да изградиш своя система от правила и граници е много трудна задача. Някои позволяват всичко, други забраняват почти всичко. Родителския стил на отглеждане и възпитание винаги е бил много зависим от семейната среда, в която е израснал всеки от нас, от придобития житейски опит и от литературата, която поглъщаме ежедневно с желанието да бъдем перфектни.
Перфектни родители-няма, перфектни деца-също. Дори и специалистите по ранно детско развитие понякога дават разнопосочни съвети по отношение на правилата, границите, дневния режим и всичко останало, което по един или друг начин ограничава децата в периода на тяхното израстване.
Да му позволя ли да разхвърля из цялата къща? От каква възраст да настоявам да си прибира играчките само? Трябва ли му стриктен дневен режим? Да му предложа ли друга храна, ако отказва да изяде предложената му за обяд? Кога трябва да може да се обува само? Защо да го карам само да си мие зъбите? Въпроси, въпроси…
Най-обикновени и често задавани от всеки родител. Всъщност и аз си ги задавам често.
Проблемът не е в това, че родителите не знаят кое и кога се прави, а по-скоро се крие в сблъсъка между желанието ни да виждаме децата си щастливи и сълзите, които обливат тези най-сладки и любими личица в случай, че не им се угоди.
Какво можем да направим?
Предлагам ви няколко варианта за справяне с този проблем. Надявам се, че те ще ви помогнат да се справите с този труден аспект от отглеждането и възпитанието на малките деца.
- Правило на трите забрани
Ако детето ви е на възраст от 1 до 3 години въведете три правила и се постарайте те да засягат наистина сериозни опасности. Например: Да не пресича само улицата, да не се катери по кухненските шкафове и да не излиза само на терасата.
Ако непрекъснато забранявате едно или друго нещо/дейност децата просто ще спрат да ви слушат и тогава няма да има значение дали сте въвели едно или хиляда правила.
- Правилото важи винаги
Ако сте постигнали консенсус за това, кои ще бъдат вашите три правила не забравяйте, че те трябва да се спазват неизменно и постоянно. При децата границите се разширяват само навън. Това означава, че ако дори само веднъж отстъпите от правилото те го считат за отменено и няма връщане назад.
- Викането не помага
При натоварването, на което са подложени всички родители е много трудно да запазиш самообладание, когато за стотен път повториш: „Хайде!“ на две годишно запленено от дупчица между плочките дете. Случва се да им повишим тон. На всички ни се случва. Това не означава, че сме лоши или неспособни родители. Означава само, че сме уморени и нивата ни на съпричастност са слезли до кота нула. Викането не помага. Знам, че и това си го знаете, но ето какво можете да направите, ако попаднете в такава ситуация.
Състезание! Децата наистина обичат да се състезават в тичане и скачане. Ако подскочите на място няколко пъти близо до детето и го поканите „да си премерите силите“ ще му направите неустоимо предложение.
- Разчитайте на детската емпатия
Децата обичат да помагат. Е, може би са малко непохватни и бързо им омръзва, но наистина обичат да помагат. Ако искате да го научите да си прибира играчките-помолете го да ви помогне. Така постепенно ще го увлечете в тази дейност и ще видите, че му е трябвал само малък тласък за да си прибере почти всички играчки само.
- Тръшкане или плач?
Важно е да се научите да правите разлика между тръшкане, защото не му е угодено и истински плач. Виждала съм истински претенденти за Оскар с изпълнение включващо лягане на килима, викане и писъци, от които тъпанчетата ми започваха да вибрират. Но, без сълзи.
Ако не ограничите ефектите, които децата постигат с едно малко цупене много бързо ще стигнете до тръшкане, а от там и до момента, в който детето ви не може да се контролира и да спре. А това вече е опасно за него. Затова можете от най-ранна възраст да научите детето си, че с обсъждане на проблема по-лесно се постига взаимно разбирателство.
Знам, че си мислите: „Какво да обсъждам с него, то е бебе и нищо не разбира!“ Но, ако детето ви не е под една година ви уверявам, че разбира и постепенно ще се научи, че от сълзите и тръшкането няма голяма полза.
Дъщеря ми е на две години и два месеца и към момента чудесно е усвоила умението „да се пазари“ с думи. Ако иска нещо много силно, а то не и се позволява често- изречението, с което обикновено успява да го получи е: „ Моля, моля, искам само една бисквитка и без плачене!“.
Започнете, когато са малки и ще видите, колко лесно и приятно се живее с тях дори в първите три години.
В заключение: Използвам един малък трик, с който избягвам думата НЕ. Предлагам и алтернатива, без да и отказвам директно. Ако използваме отново горния пример с бисквитката то звучи така: “А какво ще кажеш за две мандаринки?“