Защо плаче бебето и как най-бързо да го успокоим?

Печат

Лекция за Академия за родители в София - 24.02.2018г.

Новородените деца прекарват в плач почти половината от времето, в което са будни. В началото бебетата използват плача като единствено средство за комуникация с родителите си. До петия месец от живота, плача е рефлекторен, което означава, че ако бебето плаче-за това има причина.

Постепенно в своето развитие децата усвояват и други механизми за общуване, което ни помага да ги разбираме малко по-добре. Но, плача остава константа и сякаш предпочитано средство за въздействие от страна на децата спрямо техните родители.

Най-общо плачът на бебето може да се раздели на две основни категории:

 

- При физиологични нужди. Към тях спадат нуждата от храна, нуждата от подобряване на външните условия (температура на въздуха, осветеност, позиция на тялото, намаляване/увеличаване на стимули), нуждата от комфорт (мокро, изцапано, болка), нуждата от сън/почивка.

- При емоционални нужди. Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване/прегръдка, нуждата от защита, нуждата от прояви на привързаност/внимание, нуждата от емоционално разтоварване.

Човешките бебета имат нужда от много дълго време на подкрепа и обгрижване и затова ние се ориентираме, първо, към задоволяване на физиологичните им нужди  и едва след това пристъпваме към задоволяване на емоционалните.

Плач при физиологична нужда

Новите родители най-лесно се научават да откликват на плача при физиологична нужда, но не винаги успяват да установят причината за плача от пръв поглед. Затова ще ви дам маркери за разпознаване на видовете плач малко по-късно.

Плач при емоционална нужда

Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване, защита, прояви на привързаност/внимание и от емоционално разтоварване.

Бебетата са изключително чувствителни към всички стимули, които идват от външната среда. Излагането на новородените на прекалено силни сетивни дразнения им причинява дискомфорт и често предизвиква плач. Като превантивни мерки можем да ограничим шума и силното осветление в помещението, в което детето прекарва по-голямата част от деня. Избягвайте и местата, в които се събират много хора или има силна музика. Техният слух е изключително добре развит и подобни дразнения могат бързо да ескалират до плач поради емоционална нужда.

Ако бебето продължава да плаче, а вие сте изключили всички гореизброени причини, то може би детето ви наистина има нужда да си поплаче. Имайте предвид, че децата се раждат с напълно развит мозък. Това, от своя страна означава и развита емоционалност. Това, което им липсва е опит и възможност за регулация на тези избухващи емоции. Плачът е един достъпен за децата начин да се разтоварят от натрупаните емоции. Дори бебето да има нужда да си поплаче, не го оставяйте само. То се нуждае и от вас, за да завърши този процес с успокоение. Ако просто го оставите някъде да се наплаче, саморазтоварването ще се преобрази веднага в плач поради нужда. И така ще се озовете в един омагьосан кръг на непрекъснато незадоволена нужда. А това означава непрекъснат плач.

Задоволяването на физиологичните и на емоционалните нужди на децата от страна на родителите постепенно научават бебетата, че могат да разчитат на тях и че няма пряка опасност за оцеляването им. Увереността, че живеят в благоприятна среда, ще им позволи да се насочат към опознаване на околния свят. Неглижирането на нуждите на бебето води до промени на неврологично ниво и има трайни негативни последици за неговото развитие.

Темата за детската емоционалност и в частност за детския плач занимава родители и изследователи от много години. Един такъв родител е австралийката Присила Дънстън, която развива теорията за петте основни вида плач при децата от раждането до края на третия месец от живота им. Ето какво споделя тя:

„ Всички бебета, независимо от своя пол или националност използват комбинация от звуци непосредствено преди да заплачат. Ако родителите се вслушат внимателно могат да разберат каква е причината за плача на детето им.“


 

Според нея петте основни вида плач и комбинациите от звуци към тях са:

Neh- непосредствено преди плач поради глад

Owh- имам нужда от почивка/сън

Heh- при дискомфорт ( смяна на позицията на тялото или нужда от чиста пелена)

Eair- дълбок звук, при нужда от помощ за справяне с натрупани газове. Обикновено се съчетава с ритмични движения на краката подобни на избутване и гримаса, която изразява цялостен дискомфорт.

Eh- при нужда от потупване/изправяне за да се оригне.

Ще ви е нужно време да се научите да ги разпознавате, но когато успеете – тези комбинации ще ви дадат възможност да реагирате бързо и адекватно и да успокоите плачещото бебе.

Гняв, страх и болка

В периода от 3 до 18 месец бебетата все още изразяват своите силни и най-вече негативни емоции посредством плача. За изразяване на положителните емоции те разчитат на усмивката, бъбленето и след първата година-на думите. Изследователи от университета в Мурсия (Испания) провеждат изследване, в което включват двайсет бебета в тази възрастова група. Освен това те проверяват и способността на възрастните да реагират адекватно на детския плач като разпознават първопричината за него: гняв, страх или болка. Според резултатите, публикувани неотдавна в Испанския журнал за психология, основните различия се проявяват в очната активност и динамиката на плача.

Когато се ядосват, по-голямата част от бебетата държат очите си наполовина затворени, или гледат  неподвижно в далечината. Устата им е отворена или полуотворена и интензивността на вика им нараства постепенно.

В случай на страх, очите остават отворени почти през цялото време. Освен това, понякога бебетата преместват главата си назад. Техният плач изглежда експлозивен с постепенното увеличаване на напрежението.

На последно място, плачът при болка се проявява с постоянно затворени очи. Когато очите се отварят, то е само за няколко минути и погледа остава неподвижен. В допълнение, се наблюдава високо ниво на напрежение в областта на очите и челото остава намръщено. Плачът започва с максимален интензитет,  внезапно и непосредствено след стимула.

Любопитното в резултатите от това проучване е, че възрастните не винаги разпознават причината, но най-бързо откликват на плача при болка. Според водещите на изследването това е инстинктивна реакция за нужда от защита, която сме наследили от предците си.

Кой е по-добър в успокояването на детския плач?

Дълго време се е смятало, че единствено майката може да успокои своето дете. Жените, които преимуществено се грижат за децата развиват по-добри умения да разпознават видовете плач при бебето, особено в периода на кърменето. В някой проучвания се посочват по-високите нива на окситоцин като възможна причина за това. По време на раждането женският организъм достига едни от пиковите стойности на този хормон. Прегръдките и кърменето също влияят на нивата на окситоцин в кръвта и предизвикват проявите на родителско поведение. Смело можем да кажем, че майките са много добри в успокояването на бебетата, но дали са по-добри от бащите?

Един експеримент на френски учени реабилитира бащите и показва, че те могат да реагират на детския плач точно толкова добре, колкото майките, ако прекарват същото време със своите деца. Бащите, които прекарват четири и повече часа със своите деца разпознават техния плач в близо 98% от случаите. Тези от тях, които прекарват по-малко от четири часа на ден с детето си успяват в 75% от случаите. Резултатите от това изследване говорят по-скоро за придобит опит при разпознаване на детския плач, отколкото за вродено умение. Това дава шанс на бащите да се опитват да развият своите умения за успокояване на бебета, както и на всички останали хора, които полагат грижи за децата.

Дотук ви показах различни маркери за разпознаване на възможните причини за детския плач-звукови комбинации, очна динамика и интензитет.

 Време е да потърсим отговор на въпроса: „ Какво да правя сега?“

Как бързо да успокоим плачещото бебе?

Най-бързата и ефективна реакция на детския плач е взимането на ръце и тихото, почти напевно говорене. Това дава знак на бебето, че човекът ангажиран с неговото отглеждане е наблизо и е готов да отговори на заявените нужди.

Бързият отговор  на плача, от страна на възрастните, променя на неврологично ниво реакциите на бебето и намалява напрежението.

Съществуват и противници на тази препоръка, които развиват свои теории за ползите от това детето да си плаче само. Имайте предвид, че изключително рядко се случва всички резултати от изследвания да са единодушни. Специално за детския плач теориите се променят на всеки приблизително пет години.

Прегръдката и близкия контакт повишават нивата на окситоцин и имат силен положителен ефект върху организма на бебето.

Бързата и ефективна реакция на плача ще ви донесе спокойствие и увереност в собствените сили и ще ви позволи да имате повече щастливи моменти заедно.

За финал

Моята препоръка към вас е: Осланяйте се на милионите години еволюция и на своите собствени родителски инстинкти, особено когато става въпрос за нещо толкова важно като детето ви и неговото благополучие. Не познавам майка, която да е в състояние да игнорира плача на бебето си. Аз също не мога, а за наша радост има достатъчно доказателства, че бързата реакция  на детския плач е по-добър вариант, отколкото продължителния плач без отговор в първите месеци от живота на детето.