Гърнето и детето

Печат

Настане лято и започва ежегодното приучване на деца да „ходят на гърне“. Има колкото деца, толкова системи за овладяване на процеса и два пъти повече въпроси от родители как се прави и кое работи.

Интересното е, че всички се фокусират върху края на процеса, но не и върху системите, които го извършват.

Нека се опитам да ви обясня:

Контролът на тазовите резервоари (пикочния мехур и правото черво/ректума) се осъществява чрез изключително сложна и прецизна координация между автономната (вегетативна) нервна система, соматичната нервна система,  централната нервна система (ЦНС) и ентералната нервна система.Процесите на задържане (съхранение) и изпразване (микция и дефекация) зависят от баланса между тези структури.

Детето придобива способността волево да контролира и задържа тазовите си резервоари най-често между 2 и 4-годишна възраст, като този процес се случва на етапи и зависи изцяло от узряването на нервната система.

Как се развива това умение?

Под 12 месеца (Няма контрол):

Изпразването на мехура и червата е рефлекс. Когато резервоарът се напълни, рецепторите изпращат сигнал само до гръбначния мозък, който автоматично свива органа и отпуска вътрешния сфинктер. Главният мозък все още не участва.

Между 12 и 18 месеца (Първи усещания):

Детето започва да осъзнава, че уринира или се изхожда, и може да го покаже с мимика или жест. Връзките между гръбначния и главния мозък започват да се формират, но волевият контрол (потискането на рефлекса) все още е невъзможен.

Между 18 и 30 месеца (Начало на реалния контрол):

Това е златният прозорец за развиване на умението. Нервните пътища към кората на главния мозък  укрепват. Детето вече може съзнателно да съкрати външния сфинктер и да задържи урина/изпражнения за кратко време, докато стигне до гърнето.

Между 3 и 4 години (Пълен дневен контрол):

Повечето деца вече успешно могат да задържат урина с часове през деня и сами да инициират процеса на изхождане, дори резервоарът да не е препълнен.

На 5 години (Нощен контрол):

Нощното задържане изисква най-сложното неврологично и хормонално съгласуване .Нормално е нощният контрол да се установи напълно едва между 5 и 7-годишна възраст.

Кой контрол идва първи?

Обикновено децата се научават да контролират първо дефекацията (изпражненията), а след това уринирането през деня. Причината е, че позивите за изхождане са по-редки, по-силни като усещане и по-лесни за разпознаване от нервната система.

Основните признаци за неврологична и физическа готовност на детето

  1. Физиологични признаци

Суха пелена за поне 2 часа: Това показва, че мускулите на пикочния мехур вече могат да задържат урина, а обемът на резервоара е нараснал.

Регулярно изхождане: Детето се изхожда по голяма нужда по приблизително едно и също време всеки ден, а изпражненията са оформени.

Събуждане със суха пелена: Сигнал, че тялото започва да регулира уринирането по време на сън (ранен признак за нощен контрол).

  1. Поведенчески признаци (Осъзнаване на процеса)

Скриване по време на изхождане: Детето отива в друг ъгъл, зад дивана или спира да играе, когато усети позив. Това доказва, че сигналът от рецепторите вече стига до главния мозък.

Дискомфорт от мръсния памперс: Детето показва, че му е неприятно, дърпа памперса или само иска да бъде сменен веднага след намокряне.

Интерес към тоалетната: Проявява любопитство, когато възрастните или по-големи братя/сестри използват тоалетната, и иска да ги имитира.

  1. Когнитивни и моторни умения (Способност за изпълнение)

Изпълнение на прости команди: Детето разбира и изпълнява инструкции от две стъпки (напр. „Вземи играчката и я сложи на масата“).

Сваляне на дрехи: Може само (или с минимална помощ) да събува и обува панталона или гащичките си.

Връзка между думи и действия: Използва конкретни думи за процеса (напр. „пиш“, „ака“) и може устно или с жест да съобщи преди да се е случило, а не след това.

В последните години наблюдавам леко забавяне в развитието на българските деца в когнитивно и психологично отношение и за това има много причини. В терапевтичните кабинети често има деца, които не говорят на две години, не умеят да играят и да изпълняват двойна инструкция. Също така, все по-често наблюдаваме забавяне в развитието на контрола на импулсите, липса на внимание и на умения за самообслужване дори при „типични“ деца над 4г.

За да бъде успешен процеса на приучване на децата към използване на гърне/тоалетна е необходимо да следите не само календарната възраст и сезона, но и развитието на нервните системи и уменията на детето.

В случаите когато детето има вродени или придобити когнитивни, психологични, неврологични, генетични и др нарушения е много вероятно контрола на тазовите резервоари да се забави във времето и да срещнете повече трудности в овладяването на процеса. Ако детето не е вербално (не използва думи)-въведете картинка или жест за уриниране/дефекация. Бъдете търпеливи-за него също е много трудно да разбере защо, какво и къде се случва в тялото му.

Друг сериозен казус при децата, които вече са в процес на приучване е стискането.

Защо децата започват да стискат?

Страх от болка: Ако детето е имало дори едно твърдо изхождане, което го е заболяло, неговият мозък прави бърза връзка: "Акането боли -> Ако стискам, няма да боли". Получава се порочен кръг.

Страх от гърнето/тоалетната: Някои деца се плашат от шума на пуснатата вода или имат чувството, че „губят част от тялото си“, когато се изхождат.

Липса на време: Детето не иска да спре интересната си игра, за да отиде до тоалетната, и потиска позивите до последно.

Протест срещу натиск: Ако усети прекалено настояване или напрежение от страна на родителите, детето реагира чрез контрол над единственото нещо, което е изцяло негово – собственото му тяло.

Тук ще отворя една голяма скоба за да ви обърна внимание върху нещо важно, което често се пропуска:

Това, което влиза (храна) и излиза (ако)/урина) в /от неговото тяло е едно от малкото неща, които детето може да контролира на 2-3-4-5+ годишна възраст. Всичко останало: какво облича, къде отива, как преминава денят му, с какви играчки и как играе, кой е с него през деня и т.н. се решава от възрастните/грижещите се. Ако се чудите защо не се хранят и защо стискат до разболяване то помислете за възможността да сте пропуснали даването на избор на детето и контрол (макар и минимален) върху ежедневието му.

Как да се справите и да предотвратите проблема?

1.Променете речника и отношението

Без натиск и каране: Никога не се карайте на детето, ако се стиска или ако се изпусне. Наказанията и срамът засилват тревожността и влошават стискането.

Осигурете уединение: Някои деца се притесняват. Ако забележите, че детето се крие зад дивана, за да стиска (или да ака), сложете гърнето на по-уединено място и го оставете на спокойствие, но наблизо.

2. Физиологичен комфорт и позиция

Правилна стойка: Когато детето седи на гърнето или на тоалетната седалка, колената му трябва да са по-високо от ханша (в позиция „клекнал“), а ходилата му трябва да имат стабилна опора (използвайте столче за крака). Това анатомично отпуска мускулите и улеснява изхождането без напъване.

Меню против запек: Предлагайте повече течности (вода), фибри (круши, сливи, овесени ядки) и ограничете сухите храни, бананите и прекомерното количество прясно мляко. Целта е изпражненията да са максимално меки, за да няма болка.

3. Игри и разсейване

Сапунени балони или духане на глухарче: Когато детето седи на гърнето, го накарайте да духа балони или хартиено вятърно колело/цвете. Действието „духане“ автоматично отпуска коремните мускули и тазовото дъно, което прави стискането физически трудно.

Четете книжки за гърнето: Използвайте забавни истории с картинки, които обясняват къде отива храната и защо е нормално да се разделяме с нея.

Не давайте устройства само и само детето да стои на гърнето. Ако не върши нищо на гърнето за период от 3-4 минути опитайте отново по-късно.

Кога да се консултирате с лекар?

Ако детето не се е изхождало по голяма нужда повече от 3-4 дни, ако изпитва силна болка, плаче при позив или забележите следи от кръв върху изпражненията, задължително се консултирайте с педиатър. Той може да назначи мек, безопасен за възрастта сироп (лаксатив), който да омекоти процеса, докато премине психологическата бариера.

В края на това подробно обяснение на процеса за приучване на детето да използва гърне/тоалетна бих искала да ви обърна внимание, че кога и как ще се справите зависи колкото от детето, толкова и от вас.

Останете спокойни, осъзнати и подкрепящи.

Ива