Спри да казваш: „Внимавай!“

Печат

„Внимавай!“ е една от най-често повтаряните команди към малките деца. Способността на родителите да предвиждат, оценяват и премахват опасностите от детската игра често граничи със свръхестественото. Но, също толкова често децата игнорират заповедта: „Внимавай!“

Защо се случва това?

На първо място това е дума, която не означава нищо за тях. С времето те се научават да разпознават предупреждението и най-вече страха в гласа на родителя, но това се случва доста след като е преминало първоначалното им любопитство към играта с предмета или обекта, който в момента се намира в обсега на тяхното внимание.

Освен това, в повечето случаи родителите забраняват достъпа до най-най-най-интересните неща. А, както всички знаем: забранения плод е най-сладък. Колкото пъти кажете: “Внимавай!“ , толкова пъти по-интересен става този предмет или занимание.

Да не забравяме и за вариантите, в които прекаленото обгрижване, лишава децата от всяко любопитство към околния свят. За тях той се превръща в място пълно с опасности и страшни неща. Кой би се втурнал да изследва места, за които чува по хиляди пъти на ден: „Внимавай!“? Вярно, че за бабите детето седящо кротко на пейката до тях е идеалното внуче, но едва ли ще му се радват толкова, когато поотрасне и не може да се отдели и на сантиметър или изпада в паник атака всеки път, когато трябва да остане и за секунда само в стаята.

Какво да кажете или направите вместо да извикате: Внимавай!

Ако детето ви се намира в непосредствена опасност-реагирайте веднага и пропуснете фразата. Силния вик може да уплаши детето и то да се нарани, дори в случаите, когато е имало възможност да се избегне това.

Когато се намирате на ново място(в нов парк или в гората/на морето) обиколете внимателно пространството. Посочете всички опасности, които виждате:

Виждате ли? Съвсем същото послание, но без „внимавай!“ и други фрази, които веднага се игнорират от детския мозък. Освен това липсата на категорична забрана ще ограничи и поривите за незабавно покоряване на скалите и дърветата в момента, в който си обърнете гърба.

 Какво мислиш да правиш с това?

Децата рядко се замислят какво следва, особено когато играят. Играта просто се случва като искра, от която се възпламенява голям огън. Това е и една от причините за честите викове от страна на родителите към децата.

Рисковите или предизвикателни игри са много важни за изграждането на умения за разрешаване на проблеми и бърза реакция в стресови ситуации. Вместо да отглеждате „цвете в саксия“ опитайте да насочите вниманието им към следваща стъпка. Така постепенно ще ги научите да планират и да оценяват възможните проблеми, които възникват в процеса на играта.

Това са възможни решения, когато предизвикателната игра на детето се случва бързо и нямате много време за реагиране. Но, когато детето е спокойно, можете да продължите да говорите за възможните опасности като ги насърчавате да опознават света около тях-контролирано и безопасно.

Ако децата се запознаят със свойствата на нещата, които ги заобикалят, докато играете заедно те със сигурност ще си ги спомнят и когато играят сами.

За татковците е много по-лесно да сдържат емоциите си пред големите опасности и аз силно ви препоръчвам не само да ги включите в тези предизвикателни игри, но и напълно да им ги делегирате като задача.