Настане лято и започва ежегодното приучване на деца да „ходят на гърне“. Има колкото деца, толкова системи за овладяване на процеса и два пъти повече въпроси от родители как се прави и кое работи.
Интересното е, че всички се фокусират върху края на процеса, но не и върху системите, които го извършват.
Нека се опитам да ви обясня:
Контролът на тазовите резервоари (пикочния мехур и правото черво/ректума) се осъществява чрез изключително сложна и прецизна координация между автономната (вегетативна) нервна система, соматичната нервна система, централната нервна система (ЦНС) и ентералната нервна система.Процесите на задържане (съхранение) и изпразване (микция и дефекация) зависят от баланса между тези структури.
Детето придобива способността волево да контролира и задържа тазовите си резервоари най-често между 2 и 4-годишна възраст, като този процес се случва на етапи и зависи изцяло от узряването на нервната система.
Как се развива това умение?
Под 12 месеца (Няма контрол):
Изпразването на мехура и червата е рефлекс. Когато резервоарът се напълни, рецепторите изпращат сигнал само до гръбначния мозък, който автоматично свива органа и отпуска вътрешния сфинктер. Главният мозък все още не участва.
Между 12 и 18 месеца (Първи усещания):
Детето започва да осъзнава, че уринира или се изхожда, и може да го покаже с мимика или жест. Връзките между гръбначния и главния мозък започват да се формират, но волевият контрол (потискането на рефлекса) все още е невъзможен.
Между 18 и 30 месеца (Начало на реалния контрол):
Това е златният прозорец за развиване на умението. Нервните пътища към кората на главния мозък укрепват. Детето вече може съзнателно да съкрати външния сфинктер и да задържи урина/изпражнения за кратко време, докато стигне до гърнето.
Между 3 и 4 години (Пълен дневен контрол):
Повечето деца вече успешно могат да задържат урина с часове през деня и сами да инициират процеса на изхождане, дори резервоарът да не е препълнен.
На 5 години (Нощен контрол):
Нощното задържане изисква най-сложното неврологично и хормонално съгласуване .Нормално е нощният контрол да се установи напълно едва между 5 и 7-годишна възраст.
Кой контрол идва първи?
Обикновено децата се научават да контролират първо дефекацията (изпражненията), а след това уринирането през деня. Причината е, че позивите за изхождане са по-редки, по-силни като усещане и по-лесни за разпознаване от нервната система.
Основните признаци за неврологична и физическа готовност на детето
- Физиологични признаци
Суха пелена за поне 2 часа: Това показва, че мускулите на пикочния мехур вече могат да задържат урина, а обемът на резервоара е нараснал.
Регулярно изхождане: Детето се изхожда по голяма нужда по приблизително едно и също време всеки ден, а изпражненията са оформени.
Събуждане със суха пелена: Сигнал, че тялото започва да регулира уринирането по време на сън (ранен признак за нощен контрол).
- Поведенчески признаци (Осъзнаване на процеса)
Скриване по време на изхождане: Детето отива в друг ъгъл, зад дивана или спира да играе, когато усети позив. Това доказва, че сигналът от рецепторите вече стига до главния мозък.
Дискомфорт от мръсния памперс: Детето показва, че му е неприятно, дърпа памперса или само иска да бъде сменен веднага след намокряне.
Интерес към тоалетната: Проявява любопитство, когато възрастните или по-големи братя/сестри използват тоалетната, и иска да ги имитира.
- Когнитивни и моторни умения (Способност за изпълнение)
Изпълнение на прости команди: Детето разбира и изпълнява инструкции от две стъпки (напр. „Вземи играчката и я сложи на масата“).
Сваляне на дрехи: Може само (или с минимална помощ) да събува и обува панталона или гащичките си.
Връзка между думи и действия: Използва конкретни думи за процеса (напр. „пиш“, „ака“) и може устно или с жест да съобщи преди да се е случило, а не след това.
В последните години наблюдавам леко забавяне в развитието на българските деца в когнитивно и психологично отношение и за това има много причини. В терапевтичните кабинети често има деца, които не говорят на две години, не умеят да играят и да изпълняват двойна инструкция. Също така, все по-често наблюдаваме забавяне в развитието на контрола на импулсите, липса на внимание и на умения за самообслужване дори при „типични“ деца над 4г.
За да бъде успешен процеса на приучване на децата към използване на гърне/тоалетна е необходимо да следите не само календарната възраст и сезона, но и развитието на нервните системи и уменията на детето.
В случаите когато детето има вродени или придобити когнитивни, психологични, неврологични, генетични и др нарушения е много вероятно контрола на тазовите резервоари да се забави във времето и да срещнете повече трудности в овладяването на процеса. Ако детето не е вербално (не използва думи)-въведете картинка или жест за уриниране/дефекация. Бъдете търпеливи-за него също е много трудно да разбере защо, какво и къде се случва в тялото му.
Друг сериозен казус при децата, които вече са в процес на приучване е стискането.
Защо децата започват да стискат?
Страх от болка: Ако детето е имало дори едно твърдо изхождане, което го е заболяло, неговият мозък прави бърза връзка: "Акането боли -> Ако стискам, няма да боли". Получава се порочен кръг.
Страх от гърнето/тоалетната: Някои деца се плашат от шума на пуснатата вода или имат чувството, че „губят част от тялото си“, когато се изхождат.
Липса на време: Детето не иска да спре интересната си игра, за да отиде до тоалетната, и потиска позивите до последно.
Протест срещу натиск: Ако усети прекалено настояване или напрежение от страна на родителите, детето реагира чрез контрол над единственото нещо, което е изцяло негово – собственото му тяло.
Тук ще отворя една голяма скоба за да ви обърна внимание върху нещо важно, което често се пропуска:
Това, което влиза (храна) и излиза (ако)/урина) в /от неговото тяло е едно от малкото неща, които детето може да контролира на 2-3-4-5+ годишна възраст. Всичко останало: какво облича, къде отива, как преминава денят му, с какви играчки и как играе, кой е с него през деня и т.н. се решава от възрастните/грижещите се. Ако се чудите защо не се хранят и защо стискат до разболяване то помислете за възможността да сте пропуснали даването на избор на детето и контрол (макар и минимален) върху ежедневието му.
Как да се справите и да предотвратите проблема?
1.Променете речника и отношението
Без натиск и каране: Никога не се карайте на детето, ако се стиска или ако се изпусне. Наказанията и срамът засилват тревожността и влошават стискането.
Осигурете уединение: Някои деца се притесняват. Ако забележите, че детето се крие зад дивана, за да стиска (или да ака), сложете гърнето на по-уединено място и го оставете на спокойствие, но наблизо.
2. Физиологичен комфорт и позиция
Правилна стойка: Когато детето седи на гърнето или на тоалетната седалка, колената му трябва да са по-високо от ханша (в позиция „клекнал“), а ходилата му трябва да имат стабилна опора (използвайте столче за крака). Това анатомично отпуска мускулите и улеснява изхождането без напъване.
Меню против запек: Предлагайте повече течности (вода), фибри (круши, сливи, овесени ядки) и ограничете сухите храни, бананите и прекомерното количество прясно мляко. Целта е изпражненията да са максимално меки, за да няма болка.
3. Игри и разсейване
Сапунени балони или духане на глухарче: Когато детето седи на гърнето, го накарайте да духа балони или хартиено вятърно колело/цвете. Действието „духане“ автоматично отпуска коремните мускули и тазовото дъно, което прави стискането физически трудно.
Четете книжки за гърнето: Използвайте забавни истории с картинки, които обясняват къде отива храната и защо е нормално да се разделяме с нея.
Не давайте устройства само и само детето да стои на гърнето. Ако не върши нищо на гърнето за период от 3-4 минути опитайте отново по-късно.
Кога да се консултирате с лекар?
Ако детето не се е изхождало по голяма нужда повече от 3-4 дни, ако изпитва силна болка, плаче при позив или забележите следи от кръв върху изпражненията, задължително се консултирайте с педиатър. Той може да назначи мек, безопасен за възрастта сироп (лаксатив), който да омекоти процеса, докато премине психологическата бариера.
В края на това подробно обяснение на процеса за приучване на детето да използва гърне/тоалетна бих искала да ви обърна внимание, че кога и как ще се справите зависи колкото от детето, толкова и от вас.
Останете спокойни, осъзнати и подкрепящи.
Ива
