Технологиите са част от нашия живот. Ние прекарваме голяма част от ежедневието си с поглед заключен в екрана на компютъра, телефона или таблета и за много от нас е трудно да си представим живота без тях. Търсим информация, проверяваме прогнозата за времето, гледаме любими предавания и слушаме музика.
И тъй като технологиите представляват неизменна част от нашия живот те се превръщат в част и от живота на децата ни.
Често срещана гледка са деца на две-три годишна възраст с телефон пред тях в ресторанта, в магазина, в колата. Те са тихи и не пречат на възрастните да си „вършат работата“. Обикновено казват няколко думи на английски език и с това се изчерпват уменията им за говорене. Ако опитате да им вземете устройството ще последва сериозна и шумна разправия съчетана с много сълзи.
Аз ги наричам „телевизионни деца“, въпреки че за това състояние си има научен термин-„ electronic screen syndrome“.
"Телевизионните деца" биват излагани на екранно въздействие от много рано, някой от тях още от кърмаческа възраст. Родителите често споделят, че поставят детето си пред екрана и му пускат „образователни видеа“ за да си осигурят малко спокойствие и най-вече време, а също и за да използват този сензитивен период от детското развитие за „ранно научаване на чужд език“.
Много хора вярват, че майките в „отпуск по майчинство“ си почиват от работата в продължение на две години. Какво толкова имат да правят? Стават, хранят детето, излизат на разходка в парка, прибират се, дават на детето да обядва и го слагат да спи. След обедната почивка излизат на разходка, следва вечеря, баня и сън. Нищо работа… Естествено, че грижите за домакинството се падат на тях, защото са си вкъщи и нямат кой знае какво за вършене. Живот идилия, но дали е така?
Децата на човешкия вид се раждат най-силно зависими от родителските грижи в света на бозайниците. Необходимостта от защита и контрол на дейностите обхваща почти цялото им ежедневие в продължение на години. Непрекъснатото изострено внимание на родителите много често наподобява това, което изпитват войниците на мисия. Важно е да останете концентрирани за дълъг период от време, но това намалява способностите ви да бъдете адекватен родител. В комбинация с недоспиването се завъртаме в омагьосания кръг на нисък праг на търпимост-висока концентрация на вниманието-ниско ниво на физическа издържливост.
Вие сте физически изтощени, а това води до необходимостта от по-висока концентрация на вниманието. По-високата концентрация на вниманието намалява прага на търпимост към действията на децата. И тук е момента, в който повечето родители „теглят чертата“ и пускат филмчето.
В краткосрочен план това може и да е ефективно.
Ще ви осигури около половин час тишина, детето ви няма да се помръдне от екрана и ще ви позволи да намалите нивото на внимание. Но, в дългосрочен план – това ще увреди сериозно развитието на детето ви.
Как се развива детския мозък
Развитието на детския мозък започва от момента на зачеването. Много скоро той започва да функционира и да контролира дейностите на тялото. Успоредно с това се развиват и сетивните системи, които отговарят за адекватния отговор на тялото спрямо стимулите от външната среда. Това ни позволява да сме адаптивни и да оцелеем.
Основната функция на мозъка след раждането е да възприема стимулите от средата и постепенно да изгради адекватни реакции спрямо тях. Първоначално, веднага след раждането обонянието, слуха и усещането за допир са най-силно развитите сетива. На тях разчита детето за да се ориентира и адаптира към новата за него среда.
Вие знаете това. Инстинктивно ги гушкате, милвате, говорите им и ги поставяте близо до гърдите си за да могат да се нахранят.
По-късно, в уюта на собствения дом, детето с радост разглежда висящите играчки над леглото си или дрънкалката, която му предлагате. Въпреки, че зрението е по-слабо развито в момента на раждането, то бързо напредва и на 5 месечна възраст става водещо сетиво за детето. Това, което вижда е много по-силно въздействащо от всичко което му казвате.
На шест месечна възраст повечето деца вече могат да седят самостоятелно и това отваря вратите на един цял нов свят пред тях. Желанието им да разгледат отблизо и да докоснат предметите около тях стимулира както физическото развитие, така и психиката им.
На една година детето вече може да се придвижва самостоятелно, казва няколко думи, сетивните му системи са интегрирани и работят в синхрон. Детето започва да навлиза в периода на самостоятелното опознаване на света, но неговия мозък все още не е достигнал пълното си развитие.
Всяко действие, предмет, дума, играчка, до които се докосва детето кара неговия мозък да образува нови и нови невронни връзки. Затова го наричаме развиващ се мозък.
Това, което научава сега ще се превърне в основата на неговото бъдещо развитие.
Ако в този силно сензитивен период предложите на детето „мърдащи картинки“ трябва да имате предвид, че те са огромен стимул за неговия мозък-за съжаление в негативен план.
24-кадъра в секунда. Това означава 24-и премигвания за една секунда. За видео с дължина от десет минути това прави 14 400 премигвания. Ако оставите детето да гледа половин час това прави 43 200 импулса.
Детския мозък не може да обработва такъв обем информация.
Изследователите на „синдрома на екранното време“ чрез сканиране на мозъка откриват сериозни нарушения в структурата на мозъка и неговата дейност при децата изложени на екранно въздействие.
Атрофия на сивото мозъчно вещество, нарушена цялост на бялото мозъчно вещество, намалена дебелина на мозъчната кора, нарушени когнитивни способности и нарушена функция на домапиновите депа.
Какво означават тези резултати за вашето дете?
Накратко, тези данни означават, че поставянето на децата пред екран и гледането на видеа- в това число телевизия, игри, музикални клипове нарушава:
- способността на детето ви да обработва информация
- да научава и използва наученото по адекватен начин
- развитието на социалните умения
- създаването на приятелства
- развитието на емпатията
- включването в игри с връстници
- езиковото и говорното развитие
- способностите за концентрация на вниманието
- разбирането за награда и успех
- развитието на фината моторика
Висока цена за половин час спокойствие, не мислите ли?
Какво можете да направите?
Много голяма част от децата, които гледат телевизия страдат от забавено езиково и говорно развитие. Три годишните деца трябва да могат да се изразяват достатъчно ясно, така че да ги разбират и хора извън тесния кръг на семейството. Не е нормално и никога не е било, здраво тригодишно дете да не може да говори. В днешно време това е толкова често срещано, че се превръща едва ли не в стандарт. Ако спрете гледането на телевизия ще видите много бърз прогрес в проговарянето на детето. Буквално за две седмици ще чуете няколко нови думи и ще откриете, че детето ви е по-внимателно в своите дейности и поведението му е по-добре овладяно.
- Ще откриете и разлика в играта на детето и явен интерес към заниманията на околните. Използвайте този момент за да му предлагате повече игри и занимания с връстниците му. Така ще се подобрят социалните му умения и развиването на съпричастност и умения за обща игра. Тези умения ще му бъдат от голяма полза при адаптацията към дейностите в детската градина.
- Ако ви е трудно да спрете изведнъж използването на устройства, то опитайте бавното им ограничаване. Този подход не е толкова ефективен, но ако наистина не можете да издържите на молбите за таблета, ще бъде едно добро начало.
- Включете се заедно с детето в групови занимания като музика, театър, рисуване и семейни игри. Всяко дете има нужда от съвместно внимание и ефективно прекарване на времето със семейството, а и няма да може да използва устройства по същото време.
- Избягвайте да прекарвате време заедно със семейства, в които гледането на телевизия и играенето на електронни устройства са разрешени. Ако искате да ограничите използването им не е добър вариант да демонстрирате, че с достатъчно мрънкане ще се получи. Децата чудесно се учат едно от друго – не забравяйте това.
За финал:
Децата са като глина в ръцете ви. Вие сте тези, които моделирате живота им. Имате не само задължението да ги отглеждате като задоволявате физическите им нужди, но и възможността да поставите основите на тяхното бъдеще.
Половин час пред телевизора, може би ви се струва не чак толкова сериозна опасност, но е такава. Пералнята може да почака, готвенето може да почака, но не и детето ви. Знам, че е трудно да се намери баланса между задълженията и личното време, когато имате малко дете.
Но, нека ви предложа една друга гледна точка – първите три години са изключително ценен период, който не се повтаря никога повече в човешкото развитие. Един единствен шанс. Не го пропускайте!
По материали от:
2.Glow-Kids-Addiction-Hijacking-Kids
3.Dong, Guangheng, Elise E Devito, Xiaoxia Du, and Zhuoya Cui. “Impaired Inhibitory Control in ‘Internet Addiction Disorder’: A Functional Magnetic Resonance Imaging Study.” Psychiatry Research 203, no. 2–3 (September 2012): 153–158.
Автор:
Ивелина Александрова