Има дни, в които ми се иска да направя аудио запис с фрази, които повтарям по сто пъти на ден.
„ Първо си измий ръцете!“,
„ Прибери си играчките!“,
„ Време е да се приготвиш за излизане!“,
„ Приготви се за лягане!“ и още и още…
В един момент от своето развитие децата сякаш развиват пълно оглушаване особено, когато родителите им говорят. Изтощително и изнервящо е когато става въпрос за ежедневни дейности като тоалет, обличане/събличане и прибиране на играчки.
Познат ли ви е този сценарий?
Вие с най-милия си глас:
- Измий си ръцете, моля!
- …….
Вие с по-равен глас и на по-висок тон:
- Измий си ръцете! Сядаме да вечеряме!
- ………
Пак вие вече изнервени от липсата на отговор:
- Колко пъти трябва да ти кажа, че е време да се измиеш! Хайде, бързо! Няма да те чакам цяла вечер!
Ако този монолог се повтаря всеки ден най-вероятно детето ви ще изчака до крясъка преди да реагира на това, което му казвате. Ако след викането има още няколко минути преди следващата ви реакция то най-вероятно ще се възползва и от това време.
Защо не ви чуват?
Първо, децата до 7-8 годишна възраст нямат точна представа за време. Например три-четири годишните деца след следобедния сън мислят, че е започнал нов ден. За тях фразата „тръгваме след малко“ не означава нищо, така че няма как да реагират адекватно на вашата мила покана да се приготвят за тръгване.
Второ, когато децата играят или четат се пренасят в „друг свят“. Те водят историята или играта от началото към финала и не им е възможно да спрат точно когато вие искате това от тях.
Трето, въпреки че нямат представа за време и с въображението си могат да са навсякъде те ви познават добре. Горния сценарий е нещо, което им се случва всеки ден и дори по няколко пъти на ден. Те знаят, че ще има време до момента, в който ще избухнете и ще го използват.
Какво можете да направите за да ви чуват „от първия път“?
- Оставете си поне 10-15 минути преди крайната точка.
Например, ако трябва да излезете в 10:00ч. започнете с приготовленията в 9:30. Това ще намали вашето безпокойство, че закъснявате и ще ви даде възможност да реагирате по-спокойно.
- Не повишавайте тон и не се повтаряйте.
Ако приучите детето си, че има фази, през които преминавате преди да стане задължително да реагират няма да получите реакция преди да избухнете от гняв.
- Привлечете вниманието им.
Отидете близо до детето или седнете до него. Докоснете го и попитайте на какво играе или какво чете. Например, ако играе на „гараж с колички“ и вече е построило гаража-остават още две -три минути да прибере количките преди играта да завърши. Ако не сте сигурни можете да попитате какво следва и кога ще приключи играта.
- Направете пауза
Много е лесно в нашето свръх забързано ежедневие да забравим, че обработката на постъпващата информация при децата е малко по-бавна, отколкото при възрастния човек.
Обърнете се по име към детето и направете очен контакт. След това изчакайте няколко секунди преди да му кажете какво искате да направи.
- Когато сте привлекли вниманието му кажете какво очаквате от него.
„Виждам, че вече си построил гаража и ти ми каза, че остава да прибереш количките вътре. Моля те, когато го направиш да дойдеш при мен.“ Децата лесно се справят с две последователни стъпки, но им е значително по-трудно да следват сложни инструкции като:
„ След като прибереш количките отиди в банята и си измий ръцете със сапун. Да не забравиш да си навиеш ръкавите и да се измокриш целия като сутринта, защото ще вечеряме и не може да се преобличаш по три пъти на ден. И да се обършеш хубаво с кърпата. Да не тръгнеш бос за банята-обуй си пантофите! Хайде, всички те чакаме!“
- Аз не съм ти!
Не забравяйте, че изграждането на самостоятелност и добри навици отнема време. Ако вие можете да се приготвите за 5 минути, това не означава, че детето ви също го може. За пет минути то (най-вероятно) ще успее да си обуе чорапи. Съобразяването с възможностите на децата и техните умения е добра отправна точка за справяне с повтарянето на една и съща молба по сто пъти.