Как да стимулираме детското развитие правилно? 2 част

Бърз тест за деца на 1 година

Как да стимулираме детското развитие правилно?

Кутията на Пандора или за екраните и детското развитие още веднъж

Мамо, имаш ли минутка?

Както и да го наричаме, родителството е трудна работа. Независимо от това дали сте решили да гледате на него като на дар, вълшебство, приключение или кармично наказание. Всяко начало е трудно, но първата година от живота ви с малкото дете е(или ще бъде) истинско изпитание.

 

Интересен факт е, че повечето родители на вече поотраснали две-три годишни деца, забравят за тежките нощи и дългите дни. Изглеждат така, като че ли на тях, това никога не им се е случвало.

Спомням си как им завиждах за свежия вид и леката непринуденост, с която вървяха за ръка и разговаряха с децата си. Докато моето собствено ежедневие беше поредица от моменти, които трябваше да преживея. Да оцелея до закуската, да оцелея до обяд, да оцелея до следобедния сън, да оцелея до времето за банята и да оцелея до леглото.

Не, оцеляването не приключва дотук. В периода на кърменето изпитвах почти физическа болка от мисълта, че съм спала три часа и трябва да стана. При това не просто да се изправя в леглото, а и да съм адекватна. Много прилича на лош преразказ на исторически документи за мъченията провеждани от китайските императори.

Три години по-късно съм свежа и отпочинала. Имам време за себе си, за работата си, за семейството си и дори за плуването, което изглеждаше като много далечна мечта съвсем до скоро.

За тези три години научих много неща. Научих се как да управлявам времето си. Научих се как да се радвам на малките неща. Научих се как да бъда спокоен, щастлив и удовлетворен от живота си човек. Да, и майка също.

Споделям с вас трудно научените уроци. Надявам се, че ще ви бъдат от полза. Особено важно е да ги прочетете, ако ви предстои да имате дете, но и в първите две години от родителството ще ви свършат работа.

Да започваме!

 

Първи закон

Спете!

 Независимо от това колко е часа. Независимо от това, че ви се струва неприемливо да полегнете на дивана в десет без петнайсет сутринта. Всяка секунда сън си струва. Забравете за  плановете си  за домакинстване, пазаруване и всичко останало. Майната му на праха! Спете! Спете докато можете, защото само след няколко месеца това мило вързопче ще може да се обръща на леглото, да пълзи и да ходи. Тогава вече наистина няма да можете да спите.

Втори закон

Яжте!

Няма никакво значение колко килограма сте качили по време на бременността. Няма никакво значение, че колежката ви е свалила всички натрупани килограми за два месеца. Виждала съм толкова много молби за диети за кърмачки, че ако ги събера на едно място сигурно ще стане епохален по своите размери труд. Така или иначе в тялото и мозъка ви бушува хормонална буря. За тези от вас, които не знаят-хормоните са тези, които определят дали ще отслабвате или ще трупате мазнини. Така че, докато не се нормализират хормоните ви няма никакъв смисъл да гладувате и да се ограничавате до три ябълки и кофичка мляко. Да не отваряме темата, че ако не се храните здравословно, няма и много смисъл да кърмите.

Трети закон

Грижете се за себе си!

Няма да споря, че това е много трудно. Аз лично успявам едва сега( три години не са малко време) да се грижа за себе си при това без да изпитвам чувство на вина. Нова прическа, масаж, маникюр..каквото и да е. Важното е да не се оставяте на вълната на преумората и да забравите напълно за какво служеше онова нещо, да де, пинсетите. Всеки път, когато положите каквото и да е усилие да се погрижите за себе си - вие правите стъпка към вашето възстановяване. Стъпка към връщането ви в света на хората, които са мили, спокойни и уравновесени. Връщате се към момичето, в което някога се влюби едно момче. А това е важно, защото колкото и подкрепа и разбиране да срещаме от мъжете си, статистиката е неумолима: повече от половината бракове се разпадат между една и три години след появата на детето.

Четвърти закон

Ти си добра майка!

Повтаряйте си го като мантра по 108 пъти на ден. Независимо от това, че непрекъснато ще срещате хора, мисли, статии и мнения, които ще ви убеждават в противното. Уверявам ви, че това също е много трудно да се направи. Аз съм логопед с десет годишен опит. Специализирам ранно детско развитие и въпреки това- толкова много хора се опитваха да ме убеждават, че техните представи са правилни и аз съм една ужасна майка, че на моменти и аз започвах да се съмнявам в десетките научни изследвания, които съм прочела.

 Детето ти има нужда от майка. Ти си това. И понеже ти си неговата майка: ти си съвършена, прекрасна и добра майка. Точка.

Пети закон

Делегирай!

Ако има изречение, което може моментално да ме извади от релси то е: „ Тя си стои по цял ден вкъщи. Какво толкова има да прави?!“ Отглеждането на малко дете е трудно, изтощаващо и напълно поглъщащо занимание. Децата изискват от нас пълното ни внимание и изключителна концентрация. Това съчетано с преумората и недоспиването може да събори всеки. Даже и свръх човеците известни като многодетни майки. Затова, мили мои, научете се да делегирате. Домакинските задачи, разходката на бебето, пазаруването…всичко, което можете.

Да, много добре знам какво си мислите. Не, не ставате супер жени като се нагърбите с всички задачи свързани с детето, семейството и къщата. Забравете за този мит, че ако не го заявите на глас околните някак сами ще се сетят, че трябва да свършат нещо. Защото няма да се досетят. Раздавайте смело задачи и настоявайте да се случат не този век, а сега.

Преди няколко дни публикувах във Фейсбук снимка с надпис: „ Ден, в който няма да бързам и ще се наслаждавам на живота!“ Тя естествено предизвика колкото радост, толкова и смях, защото за повечето жени такива дни са мечта, дори бих казала фантазия. Но е време това да се промени. Надявам се, че с тази статия ще направите някои малки промени в своето ежедневие с малкото дете, така че да се озовете от страната на тези, на които има завиждат че са спокойни, отпочинали и свежи!

Успех!

И една моя малка тайна: Ставам преди всички и поне половин час се наслаждавам на горещото силно кафе в компанията на самата себе си. Не мисля за закуската на детето, за пациентите, за плановете. Просто седя и си пия кафето с благодарност за този нов, прекрасен ден.

Всички права запазени. Powered by Taktix Group Ltd.