Как да избираме книги за малки деца?

"Твоето невероятно бебе"- новата книга за родители

Развитие на детето на три години. Самостоятелност и надграждане на умения.

Как да стимулираме детското развитие правилно? 2 част

Кутията на Пандора или за екраните и детското развитие още веднъж

Преди два дни, в четвъртък, споделих в социалната мрежа Фейсбук, снимка на мои записки за дете, което съм консултирала наскоро. Едно от многото за последната седмица, за което имам основание да предполагам, че тежкото забавяне в развитието му се дължи на обездвижване и продължително излагане на екрани.

Надигналата се вълна от коментари за и против, поставянето на въпроси за различни варианти на ограничаване и разрешаване, лични нападки и прочие други теми ме карат още веднъж да се опитам да обясня какъв ми е проблема и защо ви споделям тази снимка.

Преди да започнем с въпросите, отговорите и възможните решения искам да отделя малко време и на начина, по който се случи това.

Както ви споделих и в самия пост, това е поредица от десет деца за много кратък период от едва няколко дни, които идват с подобен казус. Имаше такава вълна и преди няколко години. Много специалисти, логопеди, психолози, ерготерапевти и учители се включиха тогава с лекции, постове, курсове и като че ли това явление на децата отгледани пред екрани започна да намалява.

След март 2020, още по време на първия локдаун, случаите започнаха да растат отново. Деца със заекване, с хранителни нарушения, със симптоми на тревожност, със забавяне в появата и развитието на реч...Това си беше нашата лична логопедична пандемия. Няма мой колега, с когото да съм разговаряла по това време и да не ми е споделил аналогични случаи.

След миналата зима, ситуацията се повтори. Деца затворени у дома, онлайн училище, онлайн работа. Случаите на деца с нарушения тази пролет растяха.

След тези две години, в добавка към предните,  вече може да се каже, че един от силните фактори в забавянето на детското развитие- продължителното екранно време, не се дължи на незнание за вредата от него, а по-скоро за риск, който семействата са поели, в желанието си да се справят със ситуацията, в която бяха поставени.

Проблем има. Решения също има. Сега пред нас стои въпроса как най-добре да бъде представен този проблем, така че възможните решения да достигнат до семействата, които имат осъзната нужда от тях.

Направих ли го по най-добрия начин като ви споделих снимка от моите записки? Определено, не. Тук е моментът да се извиня на всички, които са се почувствали засегнати. Извинете ме, в бъдеще  ще се постарая да ви представям тежките, наболели въпроси по-внимателно.

От друга страна, бурните реакции и в двете посоки, говорят за това, че въпросът, който поставих е наболял достатъчно. Надявам се, че всички ние ще намерим време, сили и устойчивост и ще започнем да търсим и намираме решения.

Сега е време да отговоря на някои от вашите коментари. Ще се опитам да ги обединя в категории и да ги оформя като един общ въпрос за всяка категория.

  1. Чувство за вина. Защо вменявате на родителите и на майките в частност чувство за вина?

Чувствата, които изпитвате са израз на вашите емоции. Аз, а и моите колеги, не вменяваме на никого чувство на вина. Ако изобщо можем да говорим за желание да се „вмени“ нещо от страна на специалистите към родителите то, това е разбирането, че ние не носим отговорност за развитието на вашите деца. Тази отговорност е изцяло ваша. Нашата отговорност е да отговаряме на въпросите ви, когато се обръщате към нас за помощ. За себе си мога да кажа, че имам голямото желание НЕ да ви вменявам вина и чувство за малоценност, а да ви давам знания. Знания, с чиято помощ да ви бъде по-лесно да се справите с вашата отговорност към вашите деца. Затова почти непрекъснато отделям от времето си да пиша статии, да водя лекции и консултации, да пиша и да обяснявам какви са етапите на ранното детско развитие, какво се случва и какво можете да направите.

  1. Защо говорите само за екраните? Има и други причини за забавяне на детското развитие!

Така е. Има голям брой причини, поради които е възможно да се случи забавяне в детското развитие. Забавяне, което при неглижиране е възможно да прерасне в нарушение.

Най-общо можем да разделим причините във времето: преди бременността, по време на бременността, в момента на раждането и във времето на първите години от развитието.

По мои лични наблюдения периода на бременността и раждането се следят много сериозно. Въпреки това, все още има случаи на „претупване“ и нужда от допълнителна информация за ролята на генетичните фактори(изявени или не), на скритите и явните нарушения на ендокринната система, ролята на диетата на майката и бащата, за влиянието на външната и вътрешната среда като мръсния въздух, химията в козметиката и препаратите, консервантите и  оцветителите в храната и облеклото, стресовите фактори и още много други. Както сами можете да се убедите периода преди бременността и самата бременност са от изключителна важност.

Начинът, по който протича родовия процес, играе важна роля за активирането на рефлексите и сетивните системи, съответно на движенията и овладяването на уменията в по-късна възраст. Гореизброените и някои допълнителни фактори могат да окажат въздействие върху развитието на детския мозък и тяло. Нарушения, които дали и в каква степен ще се изявят зависи от средата и начина на отглеждане на детето.

Средата е нещо върху което родителите имат възможност да влияят. Осигуряването на адекватна среда за отглеждането на бебето е ваша отговорност. Към факторите на средата отнасяме както физическите, така и емоционалните такива.

Трето, но не и по важност, е ангажираността на семейството и неговата компетентност как да подкрепя и стимулира детското развитие. Вече има огромно количество информация, лекции, курсове, училища, които са се заели с тази задача-да предоставят актуална информация за грижите за детето.

  1. „Какъв ви е проблема на логопедите? Защо само се чудите какъв кусур да намерите на майките?“

Експертите са досадни. Независимо за каква област става въпрос. Логопедите са специалисти и са такива, защото преминават през много обстойно и сериозно университетско обучение. Ние специално се обучаваме като бакалаври, а и в магистърските степени и специализираните курсове след това - да търсим и откриваме нарушения на храненето и неговите механизми, езиковите и говорните функции, нарушения на развитието.

Свалянето на анамнеза (това са въпросите и  скрининговите тестове, както и  бележките, които си водим по време на консултация) изисква изключителна концентрация и умение да проследяваш и отсяваш показатели за развитие, крива на растежа и развитието на умения, възможни тригерни фактори за отключване на нарушенията. Когато разберем кои са факторите довели до появата на забавяне или нарушение можем да ви дадем съвет или насока. Дали те ви харесват, отговаря ли на това което искате да чуете или не, доверявате ли се на мнението на специалиста е съвсем друг въпрос, на който не му е  сега времето да разискваме.

Когато се натрупат определен брой консултации, всеки специалист започва да открива шаблони или повтарящи се ситуации. Те могат да настъпят поради непознаване на етапите за развитие на децата, поради културни и национални особености, поради нежелание да се развива и повишава личната компетентност на родителите, поради икономически и социални фактори и т.н.

Аз лично за последните няколко години откривам такива повтарящи се шаблони като ограничаване на движенията на бебетата, забавяне в усвояването на умения за хранене, намален или липсващ контакт с родителя/грижещия се и в тези три категории има един основен тригер фактор-екранното време. Затова и често ви обръщам внимание върху това.

  1. Осанна! Разпни го! „Моето си гледа и нищо му няма! Прави изречения на два езика даже!“

Ето ни изправени пред разделителната, червена линия. Едните казват „това е много лошо“, другите казват „ какво толкова, на моето нищо му няма“, третите коментират “много си е добре даже учи езици“, четвърти споделят:“ аз не му давам, но в яслата детската градина им пускат“, пети пишат:“ няма как, с две/три деца и работа да стане по друг начин“ и така нататък  чак до липсващата държава и отвъд.

Да се опитаме да разделим въпросите в категории както направихме в началото.

  1. Вредят ли екраните на детското развитие в периода от раждането до третата година?

Да. Еднозначно и еднопосочно.

Следва дългия отговор.

Най-важното от гледна точка на психо-моторното развитие на детето в първата година е развитието на рефлексите, сетивните системи и овладяването на движенията. Поставянето на децата в ограничено пространство(шезлонг, столче, легло и т.н.) за дълги периоди от време забавя всеки един от тези елементи. Детето трябва да се движи. При гледане на екран, то не го прави.

(Няма да можем в една статия да разгледаме всички аспекти на това влияние, но ще се опитам в няколко следващи други да ви го обясня. Информация за това ще намерите и в следващата ми книга, която се очаква да излезе съвсем скоро.)

От друга страна, при гледане в екран, липсва възможността за наблюдение и имитация на родителите/грижещите се, а това е пътят, по който децата учат нови неща.

От трета страна, настъпват промени в мозъка, които, ако не в периода на ранното детско развитие ще забележите в следващите периоди -на ранното детство и началото на академичното обучение в училище.

Друг аспект е, че  се отключва възможността за създаване на различни зависимости. Повече за това на български език можете да прочетете в новата книга на доц. Везенков „Съвременни митове за човешкия мозък“, който не само много ясно го обяснява, но и започна кампания за профилактика и прекратяване на зависимостите от екрани в програмата „екранни деца“.

Убедена съм, че ако направите собствено проучване на изследванията в тази област ще можете сами и без моя помощ да си направите съответните изводи.

  1. Защо при някои деца ефекта е много тежък, а на други сякаш не им се отразява?

Трябва да имате предвид възрастта, в която започва екранното време. Между 6м. и 1,5г. ефекта е най-тежък, при по-големи и вече проговорили деца е по-слаб.

Добре е да се има предвид, че всяко дете расте в различна среда. Десет минути гледане в присъствието на родител, който през останалото време активно се занимава и играе с детето естествено ще имат по-слаб ефект, отколкото при деца, които гледат неконтролируемо дълго и нямат толкова активни занимания с възрастен.

  1. „Детето ми гледа филмчета на друг език и на 2-3-4 години говори на него с цели изречения.“

Обикновено става въпрос за заучени фрази, а не за научаване на друг език. Езиковата функция се развива при взаимодействие с друг човек, носител на езика.

  1. „Нямам избор“

При болнично лечение, необходимост от дълъг престой на детето на едно място (при инхалации и др.), при самотни родители, при родители с две и повече деца или при такива, които работят от вкъщи, при локдаун и т.н.

Човек винаги има право на избор. Това е едно от най-хубавите качества на живота на Земята. Какъв избор правим зависи от много неща, но имайте предвид, че всеки избор, който правите носи след себе си последствия. Не само за екраните, но и за всяко друго наше действие. Има дни, в които ще взимате решения, осъзнавайки че са грешни/вредни, но това ще ви помогне да оцелеете до края на деня. Аз разбирам това, но е важно утре да опитате да направите друг по-здравословен избор. Ако мислите, че няма алтернатива -потърсете я в решенията на някой друг. Например, добри решения за време без екрани в такива „ задължаващи ситуации на престой“ можете да намерите в блога на Алекс : https://offlinekids.bg/

  1. „Аз не разрешавам, но в яслата/детската градина им пускат“

Ето ни при родителите, които разбират необходимостта от намаляване на екранното време, но са поставени в ситуацията някой друг да решава вместо тях.

Ще запиша себе си в това число. В детската градина, която посещава дъщеря ми, миналата година от „дарения“ на родителите (нали знаете тези дарения, които са забранени, но всеки родител заплаща в началото на учебната година уж за консумативи. Официално забранени събирания на пари от родители, между другото) беше закупен нов телевизор.

Преди това водихме люта битка в групата на градината. Говорихме с учителките, които ни уверяваха, че ще се използва само за учебни цели. Имайте предвид, че сред родителите в тази група съм не само аз (активен и както стана ясно свръхемоционален защитник на липсата на необходимост на децата да гледат екран), но има и майка детски психолог. Е, дори заедно не можахме да ги убедим.

Всеки ден се връща моето дете и ми разказва какво и колко са гледали. Гледат анимационни филмчета от тези на Дисни, които са по един час минимум, не за дивите животни, гората или нещо образователно, както ни беше обещано.

Вариантите за реакция тук са няколко. Единият е да ограничите на минимум гледането у дома и да компенсирате с игри и занимания. Другият вариант е да подадете жалба до инспекторат, РЗИ и когото още се сетите да се направи проверка. Ефектът от това обикновено е минимален, но пък поне става ясно, че някой е против. Друга стъпка в тази посока е да бъдете активен родител и да се организирате със съмишленици. Заедно с тях да започнете разговори на ниво община, РУО, да включите НПО организации, да настоявате за проекти и включване на родители/специалисти в подкрепа на работещите в тези детски заведения.

За финал ето още два въпроса, на които можем да обърнем внимание в контекста на тази тема:

1.До колко е възможно да се компенсира влиянието на екраните след спирането им?

Ако се работи системно и усилено у дома в комбинация с терапевтична подкрепа от специалист обикновено успяваме да компенсираме негативния ефект от екранното време. За какъв период е възможно това да се случи зависи от тежестта на нарушението. Ако ефектите от екранното време само маскират други по-дълбоки и тежки нарушения на развитието, то е възможно да се наложи да се включат допълнителни специалисти и терапията да продължи по-дълго време.

  1. „Кучетата си лаят, кервана си върви..“ Има ли смисъл да повдигаме отново и отново темата за екраните?

Преди години, когато специалисти от различни направления в областта ранно детско развитие, започвахме да говорим за ефектите на удълженото екранно време не ни обръщаха много внимание. Постепенно, с много лекции/курсове/обучения/книги/консултации, разбирането започна да се увеличава. Най-хубавото е, че при това отваряне на кутията на Пандора, имаше колкото негативни, толкова и позитивни коментари. Надявам се, че ако до всеки, които разбира негативния ефект от излагането на децата на екранно време застане поне още един – скоро ще можем веднъж завинаги да спрем да се занимаваме с този наболял въпрос.

Бъдете активни, говорете и споделяйте с други родители, предлагайте своите решения на този и подобни казуси публично и открито. Ако сте се уверили лично и така да се каже сте го изпитали на свой гръб-разкажете своята история и нека тя бъде храна за размисъл за друг родител.

Благодаря!

Всички права запазени. Powered by Taktix Group Ltd.