Когато ме питат с какво се занимавам обикновено отговарям с „аз съм логопед“. Да, аз съм логопед по образование и по душа. Работя почти десет години със семейства и техните деца, които изпитват трудности в общуването. Имах прекрасна и много успешна частна практика в София. И тук идва въпроса: „В такъв случай, защо затвори центъра тази година?“
Имам милион и една причини…
Първата и може би най-съществената е умората. Върнах се в кабинета два месеца след като се роди дъщеря ми. До края на първата и годинка си разпределяхме отглеждането и с баща и, които за моя радост работи от вкъщи и без чиято помощ всичко това нямаше как да се случи. Успоредно с работата в кабинета - пиша статии и материали за ранното детско развитие, подготвям първата си книга, лектор съм на редица форуми и даже се опитвам да намирам време за себе си. Непрестанно учене не го броя, защото то е като дишането за мен.
Напълно изтощаващо е да поддържаш този баланс при това в шумен и стресиращ град като София. И така един ден, по време на разходка из планината се зароди идеята да се преместим. При два работещи бизнеса в големия град, подготовката продължи почти една година. Но успяхме! Направихме го!
Да се откажеш от сигурността на успешната практика е решение, което се взима много трудно. Но, аз наистина се уморих да чувам едно и също всеки ден. Пропуснати малки, но важни стъпки в развитието на децата, които постепенно се превръщат в бездни застрашаващи бъдещето им и тези, толкова елементарни решения, които някак убягват на всички нас: посветете им сърцето си, посветете им вниманието си и всичко ще бъде наред!
Време беше да се заема с превенция на нарушенията и ограмотяване на бъдещите и настоящи родители за наистина важните стъпки в ранното детско развитие, а не просто да продължавам да се въртя на въртележката наречена „успешна логопедична практика“.
Три месеца след преместването ни в малък и спокоен град мога само да съм благодарна за смелостта и взетото решение. Живея по-добре, живея по-спокойно, живея наистина…
Имам време за семейството си, за мен самата и за това, което бих искала да правя от тук нататък: да премина от терапията към превенцията, да повдигам завесата на тайните на ранното детство пред родителите, които очакват или имат малки деца, да правя живота на хората по-добър и по-щастлив!