Понятието „криза“ в превод от гръцки език означава явление или съвкупност от явления, които пораждат нестабилност и засягат личността или група от личности (общество). В тълковния речник можете да го откриете и като рязък прелом или нужда.
За детските кризи е писано много и все пак те остават някак неразбрани. Когато детето се доближи до втората си година често проявява действия или поведение, което никак не се харесва на неговите родители. Може да удря, да се тръшка, да плаче и капризничи, а от прекрасното ви бебе няма и следа…В повечето случаи родителите започват с увещания, разсейване или заплахи за отнемане на важни за детето неща. Понякога дори го уверяват настойчиво, че „вече няма да го обичат“. Признавам, че мрънкането и избухването в плач могат да бъдат безкрайно досадни и изнервящи, особено ако не сте съвсем наясно с процесите, които се случват в тялото и душата на вашето дете. И все пак вижте и другата гледна точка.
Вашето дете е извървяло дълъг път до тук. Оцеляло е в първите месеци извън утробата, научило се е да движи координирано ръцете и краката си, усвоило е умението да се храни с храни с различна консистенция, научило се е да общува с думи и не на последно място-да спазва някой правила. За себе си то е герой и напълно самостоятелна личност. Ами да! Може да се придвижва самостоятелно, да се храни самостоятелно, да играе и да съобщи на хората, които се грижат за него от какво точно има нужда. За вас, то може да е мъничко и непохватно бебенце, но според него е време да преразгледате това свое твърдение.
За проявите на неприемливо поведение можете да се консултирате с всеки друг родител. Някой ще ви посъветва да сте по-строги. Друг е на мнение, че е време „ да му плеснете един зад врата“, а трети ще ви посъветва да се въоръжите с търпение и да чакате да отмине.
Аз бих ви предложила за нещата, които засягат вашето дете да слушате себе си.
Неприемливото поведение на детето е такова за вас, но не и за него. Да се върнем на определението за криза. Кризата е явление. Като всяко друго явление има причина, фактори, за появата и. В този случай именно правилното развитие на детето ви довежда до този първи опит за откриване на собственото му място в света. Ще ви върна още веднъж към определението: нужда. Детето ви има нужда да разбере само до къде може да стигне, къде са неговите моментни граници. Уверявам ви, че не го прави напук или за да ви ядосва нарочно. По-скоро бих насочила вниманието ви към това да откриете каква нужда се опитва да задоволи. Би могло да бъде нужда от проверка на действителността или нужда да изпробва своята самостоятелност.
Гледайте на кризите като на една прекрасна възможност. Да, те са прекрасна възможност за всеки родител и всяко дете.
Когато демонстрират своите нужди те ви оказват голямо доверие. Доверяват ви се, че ще ги разберете и ще ги подкрепите в развитието им напред. Да се опиташ да спреш или да изкорениш проявите на кризата е като да се опитваш да спреш водопад въоръжен с напръстник. Вместо да се ядосвате и оплаквате опитайте да откриете каква нужда демонстрира детето ви в моментите с неприемливо за вас поведение. По-лесно е да плувате по течението, отколкото срещу него. Не затягайте правилата, не му отказвайте любовта си. Нека доверието между вас да бъде водещо в този първи голям конфликт на интереси. Обяснете му, че тръшкането и плаченето са ви неприятни или че не намирате удрянето за забавно. Помолете детето заедно да откриете дейност или игра, която да бъде приятна и за двама ви. Не се борете, а просто игнорирайте. Знам, че тук ще откриете противоречие. Нали уж заедно да търсим приятно занимание и да се доверяваме, а сега -игнорирайте! Няма противоречие: Да игнорираш не означава да се преструваш на внезапно останал без сетива, а да се отдалечиш от гнева и неговата разрушителна сила. Да наблюдаваш.
Ето и един друг аспект на детските кризи: те са предизвикани от проявите на неприемливо поведение на детето ви, но в същото време са и ваши. Ако вие не зачитате детската личност и не приемете, че детето ви е самостоятелно и върви по свой път на развитие, всеки един момент, в който то не прави това което очаквате ще се превръща в криза. Колкото повече очаквания и свои виждания налагате върху детето, толкова по-силни и продължителни периоди на кризи ще ви застигат.
Бъдете благодарни на кризите, защото те служат и на нас. Напомнят ни, че детето ни се развива, че не е бебе, че има свои нужди. Сега е времето да се научи да отстоява себе си и да открие как е устроен света, в който живее.
Често се случва да виждам родители в безизходица, тъкмо защото вече са опитали всичко за да преодолеят кризисната ситуация. Но, това „всичко“ винаги е еднопосочно и от позицията на силния възрастен: Аз опитах, Аз му казах, Аз направих, Аз му забраних… Много по-лесно ще бъде да приберете амбициите, желанията и вижданията си навътре и да отворите душата и сърцето си към детето. Опитайте да си го представите като голям човек. Човек способен да се съобразява не само със своите нужди, но и с тези на околните. Такива хора се намират в хармония със себе си и света.
Харесва ли ви картината?
Ако отговорът ви е ДА, нека да видим няколко варианта за справяне с тези ситуации.
- Аз родих това дете, но то не е моя собственост.
Разбирането, че детето е самостоятелна личност е трудно, когато в първите години от живота му то почти изцяло зависи от нас. Но то е личност от ден първи и като такава има право: да има и изразява своите физически и емоционални нужди. Веднага след като приемете детето си като отделна от вас личност ще имате възможността да промените и отношението си към него.
- Ние и то имаме свои нужди, желания и разбирания за света
Да подчиниш съществуването си на детето и да размиеш своята личност в неговото израстване се случва често, но дали това е най-добрия пример за него? Вие и то имате свои нужди, желания и разбирания за света. Понякога те си противоречат и се стига до различни конфликтни ситуации. Тук ключовата дума е баланс. Изразете своите нужди и намерете баланс между вашите и тези на отсрещната личност.
- Ние живеем заедно и проявяваме разбиране и уважение един към друг
Когато уважаваме някого ние не се стремим да му налагаме своите разбирания за света. Напротив, приемаме го такъв какъвто е. Какво ни пречи да приемаме децата си така?
- Аз/Ние имаме повече жизнен опит и затова проявявам/е повече разбиране
Родителите имат не само повече жизнен опит, но и повече натрупани схеми за това какво е добро или лошо, кое е правилно, как и защо се постъпва в една или друга ситуация. Децата ни имат по-малък жизнен опит, но и по-чисти представи за света. Замислете колко дълго поддържаме у тях различни илюзии и вярвания само и само да не накърним чистите им представи за заобикалящата ги действителност. Когато попаднете в ситуация на неприемливо за вас поведение на детето просто си задайте въпроса: Какво мога да науча аз и какво искам да запомни детето ми?
- Детето е мое огледало.
Често си го повтарям. Има черти в характера на децата които ни умиляват и такива, които ни дразнят или са ни неприятни. Ако се вгледате надълбоко ще видите, че детето ви е ваше огледало. По-добре работете върху себе си, отколкото да се опитвате да му наложите представи, които не изповядвате. Независимо от това, което казвате те ще запомнят само това което виждат.