Сигналите за проблеми в българските детски градини не са от вчера, но след публикуването на видеото от детска градина „Брезичка“ в гр. Бургас нямаше как повече да си затваряме очите. Има официални сигнали за нарушения при прием на децата, сигнали за малтретиране, сигнали за изолиране на „трудните деца“ и оплаквания от двете страни на барикадата.
Само че, барикадата съществува единствено в мислите ни и е плод на една прекрасно изиграна манипулация от страна на тези, от които зависи генералната промяна в отглеждането и възпитанието на децата ни.
Вина носим всички. Родителите, които плащат за да приемат детето им в детска ясла или градина. Хората с власт, които използват позицията си за да изискат прием за детето си. Учителите, които не протестират срещу ужасните условия на труд. Специалистите, които не се борят за спазването на минимални стандарти в детските градини. Аз, защото не боря с проблем, който виждам и Вие, защото не се борите за бъдещето на децата си.
Сега, след като вече знаем, че всички сме виновни пред децата си може би ще можем да формулираме проблемите си и да премахнем бариерата, която сме вдигнали изкуствено помежду си.
Има образователни системи, които постигат не само изключителни резултати в образователните тестове, но и демонстрират как взаимното отношение на доверие, разбиране и осъзнатост за ролята на всеки един от нас в израстването на децата осигурява спокойствие и добро развитие. Да, за Скандинавските държави говоря.
И ние можем да го постигнем. Можем да изградим система, която предлага не само отглеждане на деца, но и най-доброто за тяхното развитие. С разбирането, че работата с 25 до 40 деца в група е непосилно дори за Дядо Коледа. С осъзнаването, че седенето на стол и гледането на телевизия, послушанието и три тържества годишно не са това, което ще развие умни, креативни и емоционално грамотни хора.
Ще стане. Ще бъде факт, когато пренасочим мислите и действията си от деструктивната линия на гнева и взаимните обиди към конструктивни предложения, адаптиране на опита и съвременните очаквания и разбира се, когато сме готови да работим заедно за нашето бъдеще.
В този ред на мисли един от основните проблеми в системата на детските ясли и градини е липсата на доверие между родителите и персонала в детските градини. Видеонаблюдението може да промени това. Ако детето каже : „Госпожата ме удари и ми каза едикакво си“ можем просто да изгледаме записа и да се уверим или опровергаем думите му. Ако учителката каже: „Вашето дете ме нарече едикакси или посегна на друго дете“ – записите ще ни помогнат да видим какво всъщност се е случило, вместо просто да хвърляме обвинения един срещу друг.
Допускането на родителите в детските ясли и градини също е стъпка, която може да ни помогне да възвърнем доверието помежду си. Много ми допада адаптационния модел, в който родителя придружава детето колкото му е необходимо. Има деца, които трудно се отделят от своите родители и не виждам причина да се отказва на родителите да минават отвъд свещения коридор със шкафчетата. Освен това, родителите могат да помагат в групите с идеи и осъществяване на различни занимания, да предложат различна гледна точка и съвременен подход към развитието на уменията на децата. Защото те не са просто хората с претенциите, а млади, грамотни и четящи индивиди, които вярвате или не полагат изключителни усилия за развитието на въпросните емоционални и интелектуални умения за техните деца.
Създаването на условия за включване на деца със специални потребности към групите в детските ясли и градини изисква желание това да се случи, а не „апаратура“ за два милиарда лева. Още не мога да повярвам, че преди няколко години директорка на детска градина отказа да обособи 10 кв.м. помещение или просто ъгъл за почивка на дете със специални потребности. Но има и примери да детски градини, в които персоналът се обучава и наистина прилага наученото, така че децата да се чувстват добре там. И го правят с много любов и желание за промяна. Така, че път има. Само трябва да има желание за промяна..
В заключение мога да ви кажа само какво ще направя аз. Ще опиша моите възможните решения и варианти и ще ги изпратя на тези, които имат властта да променят нещата. Ще чета лекции и ще направя всички обучения свързани с ранното детско развитие, които ми е възможно да поема. Това е моята крачка напред, за да съм сигурна, че ако някога дъщеря ми тръгне на детска градина съм направила всичко възможно тя да е на място, в което уважават и искрено се радват на нейната любознателност и искрящ ум.
Какво ще направите вие?