С рефлекс на Моро беззащитното бебе реагира на неприятните стимули като: глад, болка и страх.
Функция: защитна
Активност: от 9/12 г.с. до 2/4/6 месец след раждането
Задача: подпомага първото вдишване, отваря дихателните пътища при заплаха от задушаване
Как изглежда?
Протича в две фази. По време на първата фаза детето разтваря широко ръце, разперва пръстите си и опъва крачета. По време на втората фаза ръцете се свиват към гърдите като прегръдка. Следва плач, който продължава около 10 секунди.
Как се преобразува?
Рефлексът на Моро подпомага детето да стабилизира гръбначния стълб в случаите когато лежи по гръб и внезапно се стресне от шум, ярка светлина или промяна в положението на тялото/равновесието си.
Ако в първите три месеца след раждането поставите бебето да лежи по гръб на твърда подложка ще видите, че то е нестабилно и от време на време пада встрани.
Постепенно рефлексът ще се преобразува в съзнателно действие-равновесие по гръб и повече няма да бъде необходим.
Какво забавя преобразуването на рефлекса на Моро?
Поставянето на бебето на меки повърхности, в слинг или раница- за много дълги периоди от време, както и меките подложки на легло/кресло, забавят преобразуването на рефлекса и той остава активен много по-дълго време от необходимото.
Какво да направите у дома?
Поставяйте често бебето легнало по гръб на твърда основа за около десет минути. В началото бебето ще „пада встрани“ често и рефлексът ще се активира. Винаги бъдете наблизо и веднага след като видите първа фаза гушнете бебето. Много е важно детето да се чувства сигурно и защитено.
Какво ще се случи, ако рефлексът на Моро не се преобразува навреме?
Рефлексът е пряко свързан с равновесието и защитните механизми. Ако не се преобразува в съзнателно контролирано движение детето ви ще има трудности с пълзенето, ходенето и координацията.
Комплекс с упражнения за бебето ще намерите на страница 114 в книгата "Твоето невероятно бебе". Изготвени са специално за вас от Руслана Анастасова-ерготерапевт
Можете да намерите книгата в : книжарници Хермес, Гринуич, Буктрейдинг, Сиела, Хеликон както и онлайн
Всяко бебе се ражда с вградена система за реакции и защитни механизми-рефлексите. Рефлексът представлява автоматична реакция на дразнители от околната среда. Например, ако на бебето му е студено или е гладно, изпитва нужда да бъде прегърнато или е мокро и т.н.
Рефлексите се появяват по различно време и според тази времева линия се разделят на безусловни и условни.
Безусловните рефлекси са вродени. Голяма част от тях са активни още по време на бременността или се активират по време на раждането. Затова при бебетата родени с помощта на различни оперативни техники- секцио и др. е важно те да бъдат активирани и след това внимателно проследявани.
Условните рефлекси се придобиват по време на развитието на бебето. Те се изграждат на основата на безусловните под влиянието на околната среда и начинът, по който се грижите за детето.
Ако използваме метафора за по-лесна представа то безусловните рефлекси са семената. Те имат нужда да бъдат посадени, поляти с вода и сложени на слънце. От тези семена ще се появи растение. Това е началото на условните рефлекси. Ако поливате растението правилно и се грижите добре за него то ще се превърне в дърво-това са първите опити за движения. Ако дървото има всички необходими условия то ще даде плод- това са съзнателните и целенасочени движения на бебето и малкото дете-хваща, дъвче, пие, търкаля с ръка, пълзи, ходи, тича, хваща, хвърля, рита, стори кули, реди пъзел и т.н.
Познаваме над 70 безусловни рефлекси, като 25 от тях се смятат за изключително важни за раждането, оцеляването и развитието на бебето.
Повечето е тези първични, безусловни рефлекси са активни само през първите шест месеца след раждането. В тази половин година, с натрупването на опит и развитието на двигателните умения, те се надграждат и се превръщат в условни рефлекси и/или в съзнателни движения на тялото.
Защо е важно да познаваме поне основните безусловни и условни рефлекси?
Не е ли това работа за неонатолозите и педиатрите?
Познаването на някои от основните рефлекси е най-най-лесния начин да отговорим на въпросите, който всеки родител си задава- Как се развива моето бебе? Всичко наред ли е? Грижим ли се добре за него?
Защото правилната и навременна поява, развитие и надграждане на рефлексите означава, че нервната система на вашето бебе се развива добре.
В случаите, когато има налични безусловни рефлекси, но те не изчезват във времето, когато се очаква да го направят е необходимо веднага да се предприемат мерки.
За щастие, тези мерки представляват упражнения или леки промени в околната среда (вашето жилище или начинът, по който се грижите за бебето), които са много лесни за изпълнение.
Тази статия е част от новата ми инициатива „Да решим заедно на каква информация да посветим една седмица“ на моята страница във Фейсбук.
Направи ми впечатление, че колеги логопеди и ерготерапевти избраха тази тема, но малко от родителите я разпознаха като важна. А, тя е повярвайте, една от най-важните през първата година.
Ако безусловните рефлекси не се превърнат в условни и след това в движения ще видите това като проблем, но малко по-късно.
Например, ако на детето ви му е трудно да се научи да лази, да ходи или ходи на пръсти, да хваща с цяла ръчичка, да хваща моливче, да се храни с лъжичка, да пие от чаша, да се облича/съблича, да говори, да чете и пише години след тези златни шест месеца след раждането му.
Надявам се, че след този увод темата за рефлексите ще ви стане интересна и важна.
Следващата статия ще посветим на „най-плашещия“ рефлекс: стреснатото бебе или Рефлекс на Моро.
Ако нямате търпение и искате веднага да научите повече-отворете книгата ми „Твоето невероятно бебе“ на страница 53.
Декември е един от най-натоварените месеци за всяка майка. Да избере, поръча, премери, намери и опакова най-желаните подаръци за всеки член от семейството. За да свети радост в очите на децата и близките ни хора.
Най-трудно е да се избере подарък на бебе. Обикновено купуваме веднага всичко от което то има нужда и наистина е трудно да се намери нещо толкова специално и в същото време полезно за неговото развитие.
Не ни се полагат няколко почивни дни за да обиколим магазините и да се справим с избора на подаръците, затова ви приготвих този малък лист с идеи за подаръци за най-малките членове на семейството.
Новородено бебе
Ако от скоро имате бебе у дома вероятно още се напасвате с новия член на семейството. Дългите нощи, грижите и установяването на режим заемат голяма част от времето ви.
Има ли нужда бебето от подарък за Коледа?
Да, ще бъде чудесно да включите и него в списъка с подаръците.
Какво да изберем?
Бебета обичат мекотата, комфорта и в този смисъл едно одеялце е чудесна идея за подарък. Ако нямате нужда от одеяло в пълен размер за завиване-изберете одеяло играчка за гушкане. Ще ви потрябва след няколко месеца когато въвеждате преходната играчка за заспиване.
Карти с контрастни изображения също са добър избор. Моите любими са на Издателство Керът.
Книга за бебе? Да, защо не? Книжките за баня и тези с меки, шумолящи странички са много подходящи. Моите любими са на издателство Фют. Можете да ги разгледате тук:
Сензорни играчки са друг вариант подходящ вариант за подарък. Избирайте цветни, с грапавини и с размер, който позволява на бебето да ги хване с ръце. Едни от любимите сензорни играчки в моя кабинет са от Пепко. Бюджетни и в същото време много приятни за докосване.
Можете да изработите сами сензорна играчка за вашето бебе като направите „сензорни бутилки“. В интернет ще откриете много информация за това как се изработват.
Подаръци за деца от 6 до 12 месеца
Ако имате едно почти „голямо дете“ от шест месеца до една годинка то вече имате по-голям избор какво да изберете за подарък.
Колички, кули от кубчета, книги със сетивни елементи, първи срещи със животните, играчки за бутане, кукли, топки… наистина голямо разнообразие има на пазара.
Какво да избягвате, когато избирате подарък за малко дете до 12м. възраст?
Е, няма как да не спомена и това, което трябва да избягвате докато избирате подарък.
На първо място-играчки, които светят/мигат. Списъка продължава:
- Играчки, които вдигат много силен шум или се движат много бързо
- Книги с тънки страници
- Играчки с копче/ това са играчки, които извършват цялото действие без на детето да му се налага да направи нещо повече от това да натисне бутон/
- Играчки с несъобразена големина или откачащи се малки елементи
С пожелание за светли празници,
Ива Александрова
Играта е основен елемент в детското развитие, а сътрудничеството между децата докато играят изглежда като най-лесния начин за един родител да разбере дали детето му е прието от другите.
Много често подтикваме децата да си споделят играчки, да играят заедно с друго дете на площадката или да се приближат и включат в играта на деца, които не познават.
Но, дали е възможно това във всяка възраст?
До появата на „Аз-а“ и разбирането на детето, че е отделна личност подобно поведение на сътрудничество не може да се очаква. Първите три години са точно за това: от връзката „аз и мама“ да се премине към „аз, мама и татко“ до достигането на „аз и другите“ в края на този период.
Как се развиват уменията за игра, сътрудничество и приятелство в различните възрастови периоди?
0-3г. Играта е сигурна и забавна. Основната и цел е опознаване на дома, околния свят и взаимодействие със семейството. Всички около детето се съобразяват с неговото желание за игра. Времетраенето на интерес към взаимодействие/ играчка е кратко. Опитват да имитират действия с играчка, ръце или тяло, показани им от възрастен когото харесват. Обикновено не обръщат внимание на другите деца, освен ако те не изразяват силна емоция: викане, плач. Ако застанат срещу друго дете на същата възраст се вглеждат в него. Могат да дръпнат предмет/играчка, към който проявяват интерес от друго дете. Не се съобразяват с мое/негово.
! Децата до 2 годишна възраст не взаимодействат/играят заедно.
Могат да стоят близо едно до друго и да играят на една и съща игра без да има сътрудничество. Например има две „майки“, които играят на готвене или двама „супергерои“ , „багеристи“ и т.н. Липсва идеята за роли като игра на „майка и дете“, в която едното дете приема да е „детето“, а другото да е „майката“.
3г.-7г. Играта може да бъде самостоятелна или да бъде „моментно сътрудничество“. Обикновено децата не запомнят или не използват имената на децата, с които се заиграват за първи път: „Момиченцето иска да играем с куклите“ или „ С момчето се гонихме“. В този период децата са егоцентрични. Мислят само за това какво те искат от едно взаимоотношение. Често наричат „приятел‘ деца, които се намират близо до тях: спят на съседно легло в детската градина или живеят в съседство. Ценят приятелството заради играчките или физически качества на околните. Ако посещават място искат да си вземат играчка или малък предмет от там. Предпочитат красиви и усмихнати хора, по-често млади „каки“ и „батковци“.
! Около 4,5-5г. се поставя началото на сюжетно-ролевите игри. Вече можете да наблюдавате приемането на роли от децата по време на игра. Все още ролите не са устойчиви и често предизвикват конфликти свързани с нежеланието на едното дете да се откаже от ролята, която е заемало.
4г.-9г. Еднопосочно сътрудничество. Децата определят като добър приятел някой, който прави това, което искат от него. „Тя ми е приятелка, защото ми даде нейния конструктор“…“Той не ми е приятел, защото не иска да се гоним“. Временно играят заедно докато околните се съобразяват с техните желания как да протече играта. Начало на разбирането за „първо той казва как ще играем, после аз ще казвам.“
6г.-12г. Двупосочно взаимодействие. Децата стават доброжелателни към другите. Приятелството включва даване и вземане, като това може да е временно: „давам ти моливите си до края на деня“ или „подарявам ти тази картичка до края на часа“. Често играят/взаимодействат с някого, ако няма друго дете, с което да играят. Например, ако няма дете на същата или близка до тях възраст могат да приемат да играят с по-малко от тях дете. Съобразяват се в някаква степен с възможностите и уменията на по-малкото дете.
9г.-15г. Започва разбирането за приятелството като ценност само по себе си без необходимост от материална изява или размяна на услуги. Момичетата създават 1-2 близки приятелства, момчетата имат повече приятели, но не са толкова емоционално близки.
"Познаването на възможностите за игра, сътрудничество и приятелство в различните периоди намалява натиска, който родителите оказват върху децата и подпомага разбирането между тях!"
Ива Александрова
