Играта е основен елемент в детското развитие, а сътрудничеството между децата докато играят изглежда като най-лесния начин за един родител да разбере дали детето му е прието от другите.
Много често подтикваме децата да си споделят играчки, да играят заедно с друго дете на площадката или да се приближат и включат в играта на деца, които не познават.
Но, дали е възможно това във всяка възраст?
До появата на „Аз-а“ и разбирането на детето, че е отделна личност подобно поведение на сътрудничество не може да се очаква. Първите три години са точно за това: от връзката „аз и мама“ да се премине към „аз, мама и татко“ до достигането на „аз и другите“ в края на този период.
Как се развиват уменията за игра, сътрудничество и приятелство в различните възрастови периоди?
0-3г. Играта е сигурна и забавна. Основната и цел е опознаване на дома, околния свят и взаимодействие със семейството. Всички около детето се съобразяват с неговото желание за игра. Времетраенето на интерес към взаимодействие/ играчка е кратко. Опитват да имитират действия с играчка, ръце или тяло, показани им от възрастен когото харесват. Обикновено не обръщат внимание на другите деца, освен ако те не изразяват силна емоция: викане, плач. Ако застанат срещу друго дете на същата възраст се вглеждат в него. Могат да дръпнат предмет/играчка, към който проявяват интерес от друго дете. Не се съобразяват с мое/негово.
! Децата до 2 годишна възраст не взаимодействат/играят заедно.
Могат да стоят близо едно до друго и да играят на една и съща игра без да има сътрудничество. Например има две „майки“, които играят на готвене или двама „супергерои“ , „багеристи“ и т.н. Липсва идеята за роли като игра на „майка и дете“, в която едното дете приема да е „детето“, а другото да е „майката“.
3г.-7г. Играта може да бъде самостоятелна или да бъде „моментно сътрудничество“. Обикновено децата не запомнят или не използват имената на децата, с които се заиграват за първи път: „Момиченцето иска да играем с куклите“ или „ С момчето се гонихме“. В този период децата са егоцентрични. Мислят само за това какво те искат от едно взаимоотношение. Често наричат „приятел‘ деца, които се намират близо до тях: спят на съседно легло в детската градина или живеят в съседство. Ценят приятелството заради играчките или физически качества на околните. Ако посещават място искат да си вземат играчка или малък предмет от там. Предпочитат красиви и усмихнати хора, по-често млади „каки“ и „батковци“.
! Около 4,5-5г. се поставя началото на сюжетно-ролевите игри. Вече можете да наблюдавате приемането на роли от децата по време на игра. Все още ролите не са устойчиви и често предизвикват конфликти свързани с нежеланието на едното дете да се откаже от ролята, която е заемало.
4г.-9г. Еднопосочно сътрудничество. Децата определят като добър приятел някой, който прави това, което искат от него. „Тя ми е приятелка, защото ми даде нейния конструктор“…“Той не ми е приятел, защото не иска да се гоним“. Временно играят заедно докато околните се съобразяват с техните желания как да протече играта. Начало на разбирането за „първо той казва как ще играем, после аз ще казвам.“
6г.-12г. Двупосочно взаимодействие. Децата стават доброжелателни към другите. Приятелството включва даване и вземане, като това може да е временно: „давам ти моливите си до края на деня“ или „подарявам ти тази картичка до края на часа“. Често играят/взаимодействат с някого, ако няма друго дете, с което да играят. Например, ако няма дете на същата или близка до тях възраст могат да приемат да играят с по-малко от тях дете. Съобразяват се в някаква степен с възможностите и уменията на по-малкото дете.
9г.-15г. Започва разбирането за приятелството като ценност само по себе си без необходимост от материална изява или размяна на услуги. Момичетата създават 1-2 близки приятелства, момчетата имат повече приятели, но не са толкова емоционално близки.
"Познаването на възможностите за игра, сътрудничество и приятелство в различните периоди намалява натиска, който родителите оказват върху децата и подпомага разбирането между тях!"
Ива Александрова