Ива Александрова

Лекция за Академия за родители в София - 24.02.2018г.

Новородените деца прекарват в плач почти половината от времето, в което са будни. В началото бебетата използват плача като единствено средство за комуникация с родителите си. До петия месец от живота, плача е рефлекторен, което означава, че ако бебето плаче-за това има причина.

Постепенно в своето развитие децата усвояват и други механизми за общуване, което ни помага да ги разбираме малко по-добре. Но, плача остава константа и сякаш предпочитано средство за въздействие от страна на децата спрямо техните родители.

Най-общо плачът на бебето може да се раздели на две основни категории:

- При физиологични нужди. Към тях спадат нуждата от храна, нуждата от подобряване на външните условия (температура на въздуха, осветеност, позиция на тялото, намаляване/увеличаване на стимули), нуждата от комфорт (мокро, изцапано, болка), нуждата от сън/почивка.

- При емоционални нужди. Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване/прегръдка, нуждата от защита, нуждата от прояви на привързаност/внимание, нуждата от емоционално разтоварване.

Човешките бебета имат нужда от много дълго време на подкрепа и обгрижване и затова ние се ориентираме, първо, към задоволяване на физиологичните им нужди  и едва след това пристъпваме към задоволяване на емоционалните.

Плач при физиологична нужда

Новите родители най-лесно се научават да откликват на плача при физиологична нужда, но не винаги успяват да установят причината за плача от пръв поглед. Затова ще ви дам маркери за разпознаване на видовете плач малко по-късно.

Плач при емоционална нужда

Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване, защита, прояви на привързаност/внимание и от емоционално разтоварване.

Бебетата са изключително чувствителни към всички стимули, които идват от външната среда. Излагането на новородените на прекалено силни сетивни дразнения им причинява дискомфорт и често предизвиква плач. Като превантивни мерки можем да ограничим шума и силното осветление в помещението, в което детето прекарва по-голямата част от деня. Избягвайте и местата, в които се събират много хора или има силна музика. Техният слух е изключително добре развит и подобни дразнения могат бързо да ескалират до плач поради емоционална нужда.

Ако бебето продължава да плаче, а вие сте изключили всички гореизброени причини, то може би детето ви наистина има нужда да си поплаче. Имайте предвид, че децата се раждат с напълно развит мозък. Това, от своя страна означава и развита емоционалност. Това, което им липсва е опит и възможност за регулация на тези избухващи емоции. Плачът е един достъпен за децата начин да се разтоварят от натрупаните емоции. Дори бебето да има нужда да си поплаче, не го оставяйте само. То се нуждае и от вас, за да завърши този процес с успокоение. Ако просто го оставите някъде да се наплаче, саморазтоварването ще се преобрази веднага в плач поради нужда. И така ще се озовете в един омагьосан кръг на непрекъснато незадоволена нужда. А това означава непрекъснат плач.

Задоволяването на физиологичните и на емоционалните нужди на децата от страна на родителите постепенно научават бебетата, че могат да разчитат на тях и че няма пряка опасност за оцеляването им. Увереността, че живеят в благоприятна среда, ще им позволи да се насочат към опознаване на околния свят. Неглижирането на нуждите на бебето води до промени на неврологично ниво и има трайни негативни последици за неговото развитие.

Темата за детската емоционалност и в частност за детския плач занимава родители и изследователи от много години. Един такъв родител е австралийката Присила Дънстън, която развива теорията за петте основни вида плач при децата от раждането до края на третия месец от живота им. Ето какво споделя тя:

„ Всички бебета, независимо от своя пол или националност използват комбинация от звуци непосредствено преди да заплачат. Ако родителите се вслушат внимателно могат да разберат каква е причината за плача на детето им.“