Светът е толкова интересно и вълнуващо място за едно малко дете. А магазините, особено през декември, са приказно красиви и пълни с всевъзможни изкушения.
Предполагам знаете, че в момента жените са най-голямата група купувачи в световен мащаб. Но, едва ли предполагате, че най-бързо нарастващата група „значими за покупката“ хора са…децата.
Неведнъж съм виждала ситуации с деца, които са извън контрол, в големите магазини за играчки. Виждам и безизходицата, която се чете в очите на родителите им.
„Искам куче!“ „Да вземем тази кукла!“ „Искам близалка!“ „Този мечо е моооооооой!“
Какво му стана на това дете?
Бъдете спокойни, на детето нищо му няма. Само сте го предозирали.
Защо децата мрънкат и се тръшкат по време на пазаруване?
Малките деца, във възрастта от 0г. до 5г., са особено чувствителни към сигналите, които приемат от заобикалящата ги среда. Сетивната им система постепенно се научава да обработва сигналите плавно, но трябва да признаете, че топлите магазини с тиха, празнична музика въздействат и на вас.
Да не забравяме и егоцентричната ориентация на децата, която ги кара да смятат, че всичко което видят е тяхно.
Възможно ли е да намалим тръшкането в магазина?
Първа стъпка: Превенция.
- Обяснете ясно и точно какво поведение очаквате от детето, ако влезе в магазина заедно с вас. Ако е необходимо въведете правила.
Пример от нашето семейство: „В магазина не се тича. Ако искаш да си купиш нещо-не го сваляй от рафта. Ела при мен и ми кажи какво искаш.“
- Научете вашето дете да ограничава покупките си в рамките на определена сума. Това ще му помогне да разбира изрази като: „В момента нямам достатъчно пари за да ти купя това, което искаш.“
Пример от нашето семейство: Когато искането на всевъзможни неща в парка започна да става ежедневно(на около 2,5г.) определихме дневна сума за джобни. Принцесата с многото желания се оказа ограничена до 1 лв. на ден. Това се равнява на 1 возене на люлка или 1 топче или 1 малък сладолед. Така се научи да прави преценка на желанията си и да разбира, че „в момента няма пари“ и трябва да почака до утре.
- Обяснете на детето си разликата между „искам“ и „имам нужда“ от нещо. Това значително намалява емоционалните изблици.
Пример от нашето семейство:
-Искам да си купя пластилин!
-Имаш ли нужда от нов пластилин?
(Трябва да и се признае, че винаги отговаря честно 😊)
-Не!
-Тогава няма нужда да го купим сега. Когато твоят свърши ще дойдем и ще ти купим нова кутия.
- Внимавайте с рекламите у дома.Ако позволявате на детето си достъп до устройства, независимо с каква цел, те неминуемо попадат в таргет групите на рекламните панели. Във всяка безплатна версия на игра има реклами. Във всеки видеоклип с детски филм или песничка има реклами. А те са създадени специално за вас и за вашите деца. За да купувате. Дори неща, които смятате за неподходящи или нездравословни.Говорете с детето си за пазаруването и как влияят рекламите върху тях.
Пример от нашето семейство: Нямаме телевизор, ограничаваме достъпа до устройства, а от рекламните брошури си правим хартиени играчки.
5.Не заменяйте времето с децата за играчки.
Много родители работят повече и по-дълго отколкото им се иска. Често те се чувстват виновни и започват да купуват играчки, сякаш времето прекарано заедно може да се замени. С времето това ескалира до все повече и все по-скъпи желания.
Втора стъпка: Детето вече се тръшка
Много е важно да запомните, че детското поведение се регулира на принципа проба-грешка, а правилата се разширяват само навън. Това означава, че когато кажете „Не!“ не бива да се предавате. Ако го направите детето ви научава, че с достатъчно мрънкане, тръшкане или плач може да получи всичко.
Със сигурност ще се почувствате засрамени или дори гневни, ако детето ви се тръшка и плаче на публично място. Опитайте да останете спокойни. Пребройте до десет, помислете за съставките на тортата, която ядохте вчера или просто умножавайте на ум. Едва след това се обърнете към детето си и му кажете: “Когато говориш по този начин не те разбирам. Можеш ли да опиташ да ми обясниш с нормалния си глас какво се случва?“
Забравете за околните. Ако се огледате ще видите повече усмивки с разбиране, отколкото укор. Всички сме минали през това.
Ако подготвите детето си за пазаруване ще ви бъде много по-лесно да се справите с исканията. Ако мислите, че няма да се справите-оставете ги у дома. Това ще спести много емоции и на двете страни.