Кога ви се случи за първи път? Ако си спомням добре, моето дете ми издърпа съзнателно и преднамерено косата за първи път на около шест месечна възраст. Скоро след това захапа един плюшен мечок. И така до ден днешен, когато удоволствието от играта ескалира и от играчка става плачка, защото някой удар или ритник е прекалено силен.
В периода на първата година от живота си след раждането децата хапят, щипят и дърпат коси/обици в стремежа си да опознаят средата, която ги заобикаля. Това е част от тяхното развитие и е напълно нормално. Това е един от начините да разберат връзката между причина и следствие.
В периода 6м.-12м. те ще правят това за да видят вашата реакция. Опасявам се, че каквото и да направите, те ще опитват отново и отново, докато разберат процеса изцяло. А това може да отнеме доста време.
Ако се опитате да намалите ефекта от техните действия, като го обявите за проява на привързаност те ще го повторят, защото им харесва да виждат усмивката ви. Ако реагирате бурно те ще го повторят за да видят дали отново ще получат отговор с толкова висок емоционален заряд.
Понякога децата използват тези действия, защото наистина са разгневени. Най-често се случва, ако все още не могат да говорят, а вие не разчитате напълно сигналите, които ви подават.
Съществува и вариант, при който децата копират поведение на други деца или пресъздават ситуация, която се е случила на самите тях.
Как да реагираме, ако детето хапе, щипе или скубе?
Нормално е да се почувствате ядосани, обидени, разгневени или дори засрамени, ако детето ви извърши тези действия върху вас или върху друго дете.
Но, вашата спокойна реакция е най-добрия път към разбирането и осъзнаването на ситуацията от детето. Намирането на конструктивен начин за справяне с причиняването на болка до голяма степен зависи от възрастта на детето.
Ще се върна към началото. Бебетата опознават средата си и реакциите на прякото си обкръжение. Затова спокойната реакция е най-доброто, което можете да направите в този момент. С нормална височина на гласа кажете: “Не! Това боли!“ и внимателно отстъпете от детето или просто го оставете, ако ви се случва, докато го държите на ръце. Ако бебето ви ухапе или издърпа косата ви отново е много важно да реагирате по съвсем същия начин.
Еднаквите и последователни реакции на родителите и хората, които са включени в отглеждането на бебето, позволяват то да осъзнае по-бързо търсената от него връзка между причина и следствие.
Не забравяйте, че е добре да давате и позитивна обратна връзка, когато детето ви успее да ограничи силата, която използва и получите целувка вместо ухапване или погалване вместо скубане. Това ще затвърди наученото.
Ако имате по-голямо дете (1г.-3г.) то възможните причини за тези действия се увеличават, а възможностите ви за правилна реакция намаляват. Опитайте да останете спокойни. Това ще намали емоционалния заряд на действието и ще ви даде възможност да помислите.
На първо място от хилядите възможни причини стои необходимостта на детето да се свърже с вас.
Когато децата използват действия за да привлекат вашето внимание те не го правят само за да обърнете поглед към тях. Децата търсят свързаност. Това е не само бърз поглед от типа: „Сега какво искаш?“, а цялостно фокусирано общуване. Дайте им го и ще видите, че болезнените начини за привличане на внимание ще намалеят.
От друга страна детето ви може да копира поведение, което е наблюдавало или преживяло. Може да се случи и вашето дете да ухапе/оскубе/ощипе друго дете на площадката.
Какво да правим, ако детето ухапе друго дете?
Бързата ви реакция тук е ключова. За разлика от спокойната реакция необходима на бебето, при по-големите деца е важно да реагирате бързо. Гушнете и вдигнете детето си, извинете се на ухапаното дете и неговите родители и осигурете на вашето малко спокойствие.
Моля ви, да обърнете внимание, че никъде не става въпрос да се отнасяте грубо с детето си или да му повишавате тон.
В този момент, то има най-много нужда да почувства вашата подкрепа и любов, защото чудесно знае и осъзнава, че не е постъпило по най-добрия възможен начин. Гушнете го, прегърнете го, полюлейте го и останете така за няколко минути докато и двамата се успокоите.
Тогава поговорете с детето си като задавате отворени въпроси. Опитайте се да вникнете в това, което ви говори детето, без да си позволявате да четете „конско“. Ще ви кажа защо: защото, ако просто изкрещите някакви тежки думи и го накажете това няма да реши проблема ви. Напротив, детето ви ще продължи да се държи така, но само когато вас ви няма.
Още идеи за справяне с подобни ситуации ще намерите ТУК.
Ако въпреки вашите целенасочени усилия, поведението на детето ви не се променя, е добре да се обърнете към специалист за помощ. Обърнете се към вашия педиатър или потърсете психолог. Той може да ви помогне да разберете по-добре причините, които водят до това поведение и заедно да създадете успешен план за справяне със ситуацията.
Надявам се, че намерихте полза от прочитането на тази статия. Ще се радвам, ако я споделите с приятели в социалните мрежи.
Така помагате да достигнем до други родители, които имат нужда от отговори за своите въпроси!
снимка:Getty Images/iStockphoto